Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2009 12:57 - Блогарска инициатива ( копирано от toross)
Автор: krotalka Категория: Други   
Прочетен: 1561 Коментари: 1 Гласове:
12





Блогария може да спаси Червената църква !

Toross – Христо Марков


Инициативата „Да спасим старите си храмове” ме привлече като православен християнин и българин, защото има възможност да се обединим като свободно гражданско пространство в мрежата и оставим белег за обединение, макар и за една или повече красиви каузи. За себе си го нарекох „Блогария” – обединението на българските блогъри, захващащи една Богуугодна кауза. В крайна сметка Блогария е огромна сила, ако се обедини за някаква българска идея – над 50 000 свободни граждани, неограничавани от власт, политика, бизнес или тайни помисли. Огромна сила в едно гражданско общество, откъдето и да го погледнеш, нали? И досега е завидна подкрепата, която събра идеята на инициативната група за спасяването на старите български храмове. Дотук бе лесното, защото вербалната/или блогърската/ подкрепа в мрежата е едно, а реалната деятелност, съвсем, съвсем друго.
За конкретиката ще стане дума по-долу, защото преди години група приятели сме се опитвали със скромни усилия да направим нещо, но всичко стига до обърканата ни държава или до още по-обърканото ръководство на Светата богоспасяема БПЦ с нейните канони и недотам добре разположените владици или епархийски служители.

Като начало, за да не разпиляваме енергия е хубаво да докажем на себе си и институциите, че може нещо да свършим като изберем един обект, към който да насочим усилията си. В никакъв случай не подценявам хилядите храмове в страната, които са изоставени, рухнали, ограбени или просто оставени на доизживяване, но фиксацията върху един значителен храм ми се струва, че ще даде възможност за доказване на Блогарията. Друго си е да видиш нещо реално изградено, па макар и самотно като дело, но с него да се набере така нужната гражданска инерция за следващи такива дела. Струва ми се, че най-подходяща за тази цел е така наречената Червена църква, до гр. Перущица. Аргументи?

Църквата е изключителен архитектурен паметник от раннохристиянската епоха по нашите земи. Строена е през IV – V век като реплика от Вселенския събор на Помирението /343 г. н.е./ и вероятно във връзка с ранния култ към християнските мъченици. Представяте ли си?! Този храм е построен, преди аспаруховите българи да дойдат по земите ни! Името и` идва от червения строителен хоросан и печените тухли, използвани в Римската империя при строителство на подобни базилики. През 1982 г. започва някаква реставрация, която скоро е изоставена и от тогава там не е забит един пирон, въпреки че е национален паметник на културата. Оцелялата висока част от храма се държи на паянтово скеле и очаквам всяка зима да рухне окончателно, а специалистите твърдят, че именно тази оцеляла част позволява сравнително точното възстановяване на храма.

Преди няколко години уж Министерството на културата подготви проект за реконструкцията, привлече и ведомството на регионалното развитие, но всичко си заглъхна, както много добри намерения в милата ни държавичка. После общината я включи в програма за културен и еко-туризъм във връзка с развитието на селските райони, но пак остана само замисъла и паянтовото скеле.. В крайна сметка руините и досега си стърчат самотно в полето, обградени от тръни, бурени и найлонови торбички. Единствените живинки, която се навъртат са змии и гущери.
Опитахме се да помогнем преди пет-шест години, но се оказа, че не е възможно да се ориентираш в дебрите на администрация, йерархична подчиненост, „отговорни фактори” и попски увъртания. Формално църквата е на подчинение на Министерство на културата като национален паметник, но претенции имат и Пловдивската митрополия /по какви правила, след като не е действаща църква не е ясно/, община Перущица /която не е направила една свястна табела/, Министерството на регионалното развитие /???/, областна управа Пловдив и още един куп знайни и незнайни дейци на историческата забрава. Предубежденията са неизкореними – министерството, облатната управа и общината гледат на всяка благородна инициатива като на възможност да се разпределят някакви пари от техните чиновници, църковните дейци мислят по същия начин като добавят и неизменната си претенция, че по такива дела само те „разговарят с Бога” и всичко потъва в дебрите на порочния кръг „не му е времето” или „има непреодолими трудности”.

Та, без силен граждански натиск и добра организация нищо няма да се получи, независимо колко ентусиазирани сме. Трябва да си го признаем. Какво може да се направи, все пак?

Колкото и да не ни е приятно, не може да се мине без някаква институализация на „групата за натиск” Блогария – дали ще е инициативна група, дали комитет или сдружение, все едно – важното е да има хора, които да се занимават с неприятната организационна работа. За тази цел, може би, ще се наложи да напуснем временно блогърското пространство и да се съберем например в района на въпросната Червена църква /ако се приеме тя да е първия обект на интеревенцията ни/, да се формира „групата за натиск”, да се очертаят параметрите за „събуждане” на „отговорните фактори” или да си напишем блогърското планче за гражданско въздействие. Може да се случи – скоро пловдивските блогъри го доказахме на обща среща. Оказа се ,че съвсем не е толкова невъзможно – дойдоха хора от цялата страна. Стига да има добри намерения и търпимост, както и желание. .
Сега си мисля, че няма начин да не ни обърнат внимание, ако в един ден електронните пощи на министерствата, общините и митрополията бъдат заляти от например 20 000 текстове с един и същ въпрос „Какво направихте за Червената църква? Кога? Ще оставите ли този неповторим паметник на християнската вяра да рухне?” Или нещо подобно. След една седмица – пак. Още 20 000 имейла. Ако замълчат след още една седмица отново пълним пощите им. Може Вежди Рашидов/със сигурност/ и Митрополита Николай Първи Пловдивски да не ползват Интернет, но все ще се намери някой служител да ги уведоми, че има десетки хиляди българи, които се интересуват от християнските символи и храмове. За вярата в крайна сметка.

На първо време няма да е малко – важното е да се организираме. Смутително, лично за мен, ще е ако трябва да се събират пари за идеята, защото тогава винаги се създават конфликти. При всички случаи не бива в никакъв случай, ама в никакъв случай да стигат до държавни, общински или църковни чиновници – бъдете сигурни, че всичко ще потъне като вода в пясък.

Нека решим дали Червената църква ще е първият „обект” на Блогария, а после помислим за организацията и натиска, който да упражним. Ако сме добронамерени, ентусиазирани, истински християни и българи ще успеем, а след това да помислим и за други храмове на националното ни самочувствие !


Постинга ми хареса с конкретните идеи които предлага, за това го и копирам.


         



Гласувай:
12
0



1. ka4ak - Таня това написах на Христо и те подкрепям!
01.08.2009 18:15
8. ka4ak - Христо ето нещо градивно и реално в което има смисъл и връзва в едно,началото на промяна на цялосната държавна политика!
18:10
С удоволствие ще подкрепя нещо,което е в нашите възможности и решаването му ще може да стане жалон и нагледен пример за зараждащото се гражданско общество и неговата реална сила!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: krotalka
Категория: Хоби
Прочетен: 831841
Постинги: 98
Коментари: 2829
Гласове: 19992
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031