Душата му беше черна, черна като най безлунната нощ, като последното кътче на ада. Ада в който не прокникваше и за миг светлина. Чернотата го обгръщаше, обвиваше и поглъщаше обземаше цялото му съзнание и същност. Така беше свикнал с нея , влюбил и очарован от нея, че не осъзнаваше колко всепоглщаща бе. Отдаде и се като на любовница, опитна и умела като проститутка от парижки бардак. Подчини всичките си действия на нея. Командваше го и ръководеше всяка негова стъпка . Харесваше му нейната власт, бе се срастнала с него и изпиваше силите му. Омагьосваше се от силата, която мислеше че му дава.. Смяташе че той командва нея, а не тя него. Не му трябваше светлина, това бе омразна, ненужа, отвратителна вещ, нещо което излишно обожествяват и харесват другите създания. Чернотата и тъмнината вървяха с него, помагаха му в делата и постъпките. Власта придобита от нея все повече му харевсваше. Дразнеше се от промъкналите се за миг светлинки, като светулки прелетели и угаснали. Дразнеха го и най-малката поява на цвят – щом има цвят, значи има и светлина която го създава, отразява и заплашва да отслаби силата на тъмнината. Къщата му цялата със здраво затворени капаци, с облепени с черна хартия прозорци, бе царството на тъмнината. Би зазидал тези противни източници на светлина, но законите не му разрешаваха. Излизаше навън само по тъмно, в нощи в които нямаше даже и луна. Омотан в дълго палто с най тъмните очила, които можеха да се намерят. Криеше се от мижавата светлина на редките улични лампи. Страхуваше се да не нарушат вътрешната хармония на черната му душа. Ако трябваше да свърше нещо го правеше под прикритието на тъмнината и ноща. Скрито и потайно. Бе доволен от себе си. Бе един черен човек, с черна душа, живееш в тъмнина. Искаше да постигне пълна хармония да унищожи всичката светлина и омразните цветове, които тя раждаше. Искаше да настъпи пълен мрак на земята. Да изчезнат смеховете и удоволствията, които другите изпитваха от тях. Смехът и радостта бяха несъвместими понятия с тъмнината, която го обгръщаше, така смяташе. Трябваше да бъдат унищожени смачкани и захвърлини в дълбините на земята, от където никога да не излезат. Бе посветил досегашният си живот на това. Чувстваше се близко до успеха. Бе творил дълго, много дълго, бе смятал и пресмятъл, бе вложил всичко в новото си изобретение. Не само усилия и пари, бе заложил живота си, че ще успее. Избра най-черната и безлунна нощ за решителният ден. Предчувстваше успеха си. Радваше му се, доколкото може, защото радостта бе забранено чувство. Тъга и мъка да, но щастие и радост не. Тъмнината е време за сълзи и печал, не за радост и смях. Това бе неговото верую. Перверзното щастие изпитвано от тъмнината, нямаше нищо общо с обикновенното човешко щасти. Монтира изобретението си на най-скритото място, което успя да откри, потри доволно ръце в предчувствие на успеха си. Зареди го и изстреля решителният заряд. Той се понесе нагоре. Закри цялото небе, стана толкова тъмно, че не можеше да види ръцете си разперени пред очите му. На лицето му се появи изкривена усмивка. Някакво подобие на усмивка, защото истински никога не бе се смял. Уверен в успеха си, тръгна да се прибира. Чу уплашени гласове. Викове крясъци на изплашени хора. Суматоха. Бе доволен невероятно доволен! Бе успял! Беше унищожил светлината! Вървеше спокоен и уверен към къщи, най-после настъпи всепоглъщаща тъмнина! Нямаше нужда от тъмните очила, свали ги защото искаше да се наслади на всепоглъщаща тъмнина. Фатална грешка. В следващият миг небето се озари от невероятна светлина. Собственото му велико произведение се бе провалило.Обърнало се бе срещу него. Превърнало се бе в най-хубавият фойерверк, създаден от човешка ръка. Доскоро уплашените и паникьосани хора заизлизах по улиците. Радваха се на невероятните цветове. Такъв фойерверк не се случва всеки ден. Смееха се с цяло гърло и някои запяха. Всички омразни нему неща изведнъж го заобиколиха. Светлина, радост, смях, щастие, цветове и веселие. Всичко което ненавиждаше и мразеше, го заобиколи. Свлечен на колене, стиснал очи, ридаеше незабелязван от никой на мръсната земя . Светлината и цветовете го обгръщаха, но той бе сляп за тях!
Влиянието на космоса и заобикалящия ни с...
Психичните заболявания не са физическа б...
Връщам ти го отразен многократно!
Поздрави!
Много усмивки!
И тъне в слепотата си като в бездънна яма!
Браво! :)))
Много, много усмивки!
15.05.2008 11:39
Пази Боже !!!
Добър да е денят ти слънчев лъч!
Слънчев ден!
bravo!!!!!!!))))))))))))
Много усмивки!!!
Казала си всичко и няма смисъл да добавям.
Рисунъка ти е достатъчно точен и подробен.
Благодаря за пожеланията
2. Нещо релаксиращо!
3. Илиада - изложба 2008
4. Важно е да се знае!
5. Нещо и за стомаха!
6. Знаците на съдбата
7. Нещо за оправяне на настроението
8. Хармония с вселената!
9. Мъжът и жената "интимно"
10. 58 руски "мъдрости" поднесени от Янчев
11. Харесва ми безидейноста
12. Славунчо - нов дом
13. МОЖЕ ДА МЕ ВИДИТЕ ТУК
14. злото ми куче
15. още една отлетяла птичка
16. Купон до дупка
17. Песен
18. Наръчник за блогери
19. Законите на Мърфи
20. "Котарашки истории"
21. Рошавите мисли на една чайка