Изпадна в паника, когато откри, че липсва, няма го на врата и, бе го изгубила. Претърси всичко, обърна на опаки цялата квартира. Навря се навсякаде, претършува всяко кътче, погледна и на места, където не би могъл да бъде. Нямаше го никъде! Нейният любим медальон, талисманът и успеха й за щастие. Беше го загубила! Помисли си дали не е паднал в банята докато се е къпала, дали не се е изхлузил от врата и в мивката. Провери – нямаше го. Разви сифона и докато го правеше си счупи нокътя. Изруга и лапна пръста си – беше потекла кръв от обърнатият и счупен маникюр. Приплака и се. Какво щеше прави без него?! Как щеше да тръгне от тук нататък живота й? Неприятностите започнаха от сега!.
Получила го бе при кръщенето си. Дадоха и го за първи път на абитуриентската вечер. До тогава и нямаха доверие, че ще го опази.Той беше единственото и бижу. Не бе много голям – просто една плочка с някакъв надпис. Даже не знаеше какво е написано на него. Кръстницата го беше донесла от Божи гроб. Надписът беше на иврит и тя все не намираше кой да и го преведе. До този момент животът и вървеше добре. Имаше леки сътресения, но нищо по-сериозно не се бе случило. Наистина раздели се с приятелят си, но това не я огорчи особенно и без това не беше лудо влюбена в него. Просто първа ученическа любов – минала, заминала. Е поплака малко, но като, че ли и олекна от раздялата им. Кандидатстваха в различни градове и това предопредели краят на връзката. Приеха я да следва по първа желана специалност. Взимаше си изпитите без проблеми. Всичко до тук беше наред. Как щеше да тръгне от тук нататък живота и? Какви ли неприятности и беди я очакваха? Не бе суеверна но вярваше в силата му.
Сложи на печката кафето и пак затърси из стаята медальона. Смени чатшафите и хубаво ги изтърси, да не би да се е откачил и паднал докато е спала – нямаше го. Не разбра какво става, докато не и замириса на изгоряло. Кафето отдавна беше прекипяло и пламъкът на газовият котлон съскаше и разтапяше дръжката на кафеварката. Побърза да я махне и в бързината изгори ръката си. Мале мила почва се! Какво ли още я очаква?! Какви ли беди и нещастия и предстоха. Приплака и се.
Изпи останалото кафе - загорча и още при първата глътка и се отказа. Оправи се на две на три и забърза да излезе. Закъсняваше за лекции. Изпусна за малко автобуса, наложи се да чака по-дълго от нормалното. Дойдоха два навъднеж и успя да се качи. Все пак пристигна почти навреме, влезе в аудиторията заедно с професора. Слушаш и записваше, но го правеше механично. Нищо от казаното не стигаше до съзнанието и. Целият и ден беше объркан. Най-напред откри, че е забравила да вземе домашната за следващото упражнение. После се развали ципа на дънките и. Носеше жилетка, закопча я и така се прикри. Беше чувала, за това, че нещастията вървят по тройки. Започна да ги брои на ум. Счупен нокът, изгорена ръка, изпуснат автобус(това май не може да мине за нещастие), зачерта го и продължи нататък, забравено домашно, развален цип. До тук бяха повече от три! Какво ли още щеше да се случи? Денят не беше свършил! Искаше и се да се прибере вкъщи да зарови глава във възглавницата и да се скрие от всички и всичко. Не и се ядеше и реши да си вземе само кафе от лавката. Изчака търпеливо на опашката, взе внимателно чашката и се отдръпна настрана да го изпие. Тъкмо бе отпила първата глътка и някой я блъсна. Кафявата течност, която минаваше за кафе се разплиска и изля върху жилетката. Сълзите и сами се появиха на очите и.Засрами се, не смееше да вдигне поглед. Престори се, че се опитва да изчисти изцапаното. Потърси убежище в тоалетната. Скрита даде воля на сълзите си. Стоеше права облегната на вратата а те се стичаха по лицето й и нямаха намерение да спират. Плачеше безмълвно. Просто две непрекъснато течащи ручейчета извираха от очите и. Преглътна няколко пъти, но не успя да ги овладее. Течаха и течаха, мокреха лицето и, падаха надолу, докато усети, че я обзема някаква празнота. Както бяха дошли внезапно, така и внезапно пресъхнаха. Почувства главата си като балон издигнат над всичко. Струваше и се, че ако отдели гръб от вратата и ще полети. Толкова празна беше. Овладя се и малко поуспокоена реши да напусне временното си убежище. Изми лицето си, погледна в помътнялото огледало и това, което видя я уплаши. Подпухнало от плач лице, зачервени от сълзи очи, твърдо стиснати устни. Не можа да се познае. Идваше и отново да се разреве, да реве до припадък, до забрава, до смърт. Толкова злесе чувстваше. Имаше силна воля, използва я, за да не се остави така на забравата. Наложи си с усиле да излезе навън. Вървеше като замаяна и реши, че е по-добре, наистина по-добре, да зареже всичко за днес и да се прибере. Затътри се със сведени надолу очи към изхода. Вървеше като пияна, само дето не залиташе. Не искаше да вижда никой. Ако можеше би станала невидма. Чу забързани стъпки зад гърба си, но не им обърна внимание, нищо ставащо около нея не я вълнуваше. Мислите и бяха само в изгубеният талисман. Така ли щеше да продължи от тук нататък живота и? Струваше ли се да продължава да го живее? В този момент някой я блъсна отзад, залитна и две ръце я подхвана за да не падне. Обърна се да погледне нахалника и едва не и прилоша. Колегата, същият този по когото си падаше и таеше надежда, че ще станат приятели. Същият за когото тайно си мечтаеше. Как можа да се случи баш сега, когато изглежда като плашило с подпухнали очи и лекьосана жилетка. Притисна чантата към гърдите си за да прикрие петната от кафе и зачака.
- Видяхте, че не си добре, да не си болна? – попита я той.
- Нищо ми няма. – промърмори с нежелание
- Не ти вярвам. Плакала си, какво е станало? - настояваше на своето.
- Хремава съм сигурно е грип, стой по-далеч от мен да не те заразя. – Направи опит да се измъкне. Защо не я остави на мира?. Защо продължава да стои и я гледа като, че ли се съмнява в думите и!
- Няма страшно аз съм здрав, пък и да ме хване тъкмо ще изклинча някой друг ден от лекции. Ще се прибираш ли?
- Да. – отговори му еднозначно с надеждата да си спести по нататъшен разговор.
- Ще те придружа до вас. Не бива сама да вървиш щом не си добре. Обещавам само до вас. Няма да искам да ме черпиш кафе.- заяви и и намигна.
- Щом искаш, твоя си работа. – защо баш днес и се случи това, защо не вчера, когато талисмана още беше в нея. Нищо няма да се случи. Само ще я изпрати, сам го каза. Просто нормална загриженост.
Тръгнаха и тя се притесни да не би да се види разваленият и цип. Вървеше и не поглеждаше към него. Автобусът дойде пълен и едвам успяха да се качат. Прояви се като кавалер, издърпа някаъв тинейджър от седалката и я настани да седне. Така беше по-добре, не беше нужно да говори и да поддържа разговор. Стгнаха до нейната спирка и той и подаде ръка , подкрепи я при слизането.Не пусна ръката и след като слезаха.. Помисли да я издърпа, но се отказа. С една ръка придържаше към гърдите си чантата, а другата лежеше безжизнено в неговата. Така мълчейки стигнаха до квартирата и. Бръкна в чантата за ключа, притесни се от петната по себе си и не посмя да вдигне поглед. Ровеше и не можеше да открие проклетият ключ. В следващият момент напипа нещо, което и се стори подозрително, издърпа бързо ръка.На нея висеше синджирчето с медальона и!. Кога и как беше попаднал там не можеше да проумее....
Много усмивки!
Весел ден!
16.05.2008 10:23
Усмивки и за теб!
16.05.2008 10:44
Краят е добър, обица на ухото за всеки ...
Лек ден, Кроти !
Да продължаваш да разказваш!
Поздрави, Кроталка!
За сега нямам намерение да се отказвам, но знае ли човек... А на Илка цял живот ще съм признателна за това, което направи. Върна ми вярата в доброто у хората!
Поздрави и весел ден!
После някак го забравих, и онзи ден когато чистих го изрових от една лятна чанта. И сега кажи ми, като специалист по талисманите :))) какво да очаквам да ми се случи?!
Харесва ми как разказваш, да си знаеш! :)))
Въпреки това, много приятно за четене!
Май започна да излизаш от черната серия :)))
то при мен лошото настроение трае ден до пладне. Аз съм си оптимист по природа.
2. Нещо релаксиращо!
3. Илиада - изложба 2008
4. Важно е да се знае!
5. Нещо и за стомаха!
6. Знаците на съдбата
7. Нещо за оправяне на настроението
8. Хармония с вселената!
9. Мъжът и жената "интимно"
10. 58 руски "мъдрости" поднесени от Янчев
11. Харесва ми безидейноста
12. Славунчо - нов дом
13. МОЖЕ ДА МЕ ВИДИТЕ ТУК
14. злото ми куче
15. още една отлетяла птичка
16. Купон до дупка
17. Песен
18. Наръчник за блогери
19. Законите на Мърфи
20. "Котарашки истории"
21. Рошавите мисли на една чайка