Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05.2008 12:53 - Джакпот
Автор: krotalka Категория: Изкуство   
Прочетен: 2971 Коментари: 18 Гласове:
0






      Бяхме тръгнали с жената и децата на хижа. Два почивни дни имаше, решихме да ги прекараме в планината. Да починим от шума, да подишаме чист въздух. Не оставаше много път, когато се сетих, че не съм си пуснал фиша за тотото.

      - Жена забравих да пусна фиша! –признавам си.

      - Как така бе, вече толкова години играем с тия числа, ще вземат баш тоя тираж да се паднат – тюхка се тя.

      - Спокойно, ще спрем в селото дето идва и ще го пусна – идва ми спасителната мисъл.

      - Добре, то е последното. Пак навреме се сети. – успокоява се.

      Спряхме. Жената и децата тръгнаха да се разходят и да разгледат – то село като село – ама да се разтъпчат, че децата на едно место не ги свърта. Намерих тото пункта – затворен?!. Сега какво ще правя. Гледам един дядо седи от страни на пейката. Питам .

      - Работи ли тотото?

      - Работи, тя Ленчето отиде до магазина да купи нещо, след малко ще се върне. Ако искаш седни и почакай.

       - И ти ли за тотото чакаш? – подкачам го.

       - А не рейса от града. Внучето посрещам. – лаконично ми отвръща.

       - Пусна ли си вече фиша? – опитвам се да завържа разговор и се настанявам до него.

       - Аз вече на такива пари не се надявам. Нищо добро не носят! – отсича.

       - Що бе тая седмица има голям джакпот, ако спечелиш ще се радваш на старините си. – подхвърлям.

       - Спечелих веднъж, повече не ми трябва – заявява ми сериозно.

       - Подмяташ ме – не вярвам аз. До сега не бях виждал човек дето да е спечелил много.

       - Не те лъжа, за какво да го правя. Питай който искаш от селото. Истината ти казвам.Преди година големият джакпот ударих.  – свива рамене.

       - Е сега сигурно си щастлив? – не го оставям на мира.

       - Бях щастлив. Тя моята не е за разправяне, ама имаме време, докато дойде рейса, що да не ти я разправя. Спечелих – продължи той – Голяма радост, голяма веселба беше. Даже и банкет дадох, ей отсреща в кръчмата – така де и другите да разберат от печалбата. Най-напред заделих за децата. Те и двамата живеят в града. Купиха си апартаменти. Той големият имаше, ама го смени за по-голям. Айде после да им помогна за обзавеждане. Снахите все най-скъпото и модерно искаха. Нали знаеха, че имам, през седмица идваха да ме молят за още. Давах, какво да правя деца са ми. Няма на оня свят да ги нося тия пущини!. Всичко беше наред, докато едно роднинско дете не се разболя. Трябваше да се оперира в чужбина. Рода сме – дядо му и баба му живеят през две къщи. Примолиха ми се и им дадох. На заем ги поискаха хората, когато могат ще ги връщат. То живот с пари не се купува, ама знаем ли....? Е до тук беше с мира в къщи. Като разбраха синовете и снахите нещо им стана. Пощуряха. Нахвърлиха се върху нас. През ден идваха да ни се карат – да сме ги вземели обратно,  как така ще даваме на чужди хора, нямало да има за тях, не сме мислили за свойте внуци. Друг път по месец не стъпваха на село, сега ката ден идваха. И все скандали и тупурдии. Какво им стана не знам. То право  казват -  „Много хубаво, не е на хубаво”. Бабата ми е кротка, ама не издържа. Скокна да им се скара и се свлече – припадна. Айде линейка, бърза помощ, болница.... Едвам оживя....

      -  Е все пак е жива – опитвам се да го успокоя.

      - За жива, жива е, ама нещо в нея се обърна, не е това което беше. Едвам крета, къщната работа няма сили да свърши. Добре, че са комшийките, да са живи и здрави, помагат с каквото могат. Чужди хора уж, ама по-близки ни станаха от нашите.

      - Децата не ви ли помагат? - питам го.

      - Не им искам помоща! Бабата не ще и да ги види. Само внуците я радват. Пусти да останат тия пари.  Нищо добро не видяхме от тях. – клати глава той.

      - Е все е останало нещо – подхвърлям .

      - Има още, то ние и колко ли харчим, повечето за илачи отиват. На никого нищо няма да дам. Като ни прибере Господ – да се карат. Намислил съм, каквото остане на внуците да го оставя. Трима са, да ги поживи Бог. С каквото мога ще им помогна. Внуци са обичаме ги. Ама не искам още от сега да се карат за пари. Може и до града да отида. Казват, че ако направя завещание, може да лиша синовете от наследство. Още го умуваме с бабата, ама сигурно ще го направим.

      - Що не вземеш сега да пуснеш един фиш. Може пак да ти се усмихне късмета. – подкачам го, иска ми се малко да го разведря.

      - Повече немъчени пари не ща! Хаир от тях няма! – отсича твърдо.

      В този момент рейса дойде и той стана да посрещне внучето си.

      - Ако Бог е решил, може ида имаш късмет. Сполай ти, че ме изслуша. – промърмори и си тръгна.

      Луд човек, как може да не се радва на печалба?! Какво значи немъчени пари?! Ех да имам късмет да улуча джакпота!. И после какво...? Развали ми настроението, аз пак ще си пусна фиша, на мен такива неща няма как да ми се случт.Ама знае ли човек, какво е решила съдбата...? И защо немъчени пари? Парите са си пари! Не е ли така....

   



Тагове:   джакпот,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Хем е така, Кроти !
17.05.2008 13:16
Хем не е така...
Уф, тия пусти пари.
Най-дяволската работа !!!
цитирай
2. kleopatrasv - Интересно и увличащо е !
17.05.2008 13:17
Съдбата е предопределена за някои хора , а за други е направо решена !Какво остава - ами шанса да се пробваш !
Поздрави за теб !
цитирай
3. krotalka - Виши ,
17.05.2008 13:31
баба ми имаше една приказка - Пущини пари и на кучето да ги хвърлиш, наяма да ги яде, пък без тях не можем?!
Наистина са дяволска работа!
цитирай
4. krotalka - kleopatrasv
17.05.2008 13:32
Шанс наистина има, за това, сега отивам да си пусна фиша!

Поздрави и усмивки!
цитирай
5. valsodar - Мда-а-а, от доста години мисля над въпроса
17.05.2008 13:55
По-точно откак ми се случи оная случка.
Добре де, какво щях да направя с тях.
И започва един списък на глупсоти и жестоко изпокарване с роднини и приятели на тема - ти мен уважаваш ли ме или не, не бе такъв човек, а какъв стана !?!!.
Оказа се , че не е никак лесно хем вълкът да е цял и хем магарето здраво.
Хем да помогнеш, хем и да не ги правиш зависими от помощта ти.
Много трудна ситуация, затова си е казано всекиму според заслуженото - когато сме готови, те сами ще ни намерят.
А и се оказа, че човек да е щастлив не се изисква да е милионер.
Колко му е, няколко добри приятели на благ моабет, релакс с любимото хоби и човек - за това милиони се не щат :)
цитирай
6. krotalka - valsodar
17.05.2008 14:30
колкото и странно да звучи, разказът е написан по действителен случай! Е малко съм изменила някои неща, но основното е, че печалбат разби и разболя цял един род - не семейство а род?!
Здраве да е другото се оправя!
цитирай
7. feq - Аз ви открих приятели, ценители на ...
17.05.2008 17:14
Аз ви открих приятели, ценители на добротата и красивите неща!
А парите,... ах парите ...те са си за харчене и оцеляване - така,че са и необходимост, но не приоритет, надявам се! Поне за всички нас, тук при Кроталка!
цитирай
8. krotalka - feq
17.05.2008 17:53
Много си права! Парите са необходимо зло но не всичко!

Много усмивки!!!
цитирай
9. slavuncho - Заминавам за Нова Зеландия и не ми пука!
18.05.2008 10:38
Парите винаги не стигат! Живял съм и с много, и с малко - винаги не стигат...
А иначе - не миришат. Не го казвам аз - знае се кой :)
А за това, че е по действителен случай - ами пак някой беше казал, че писателят не може да измисли врътките, които ни прави животът. Е, не беше точно така казано, но стига позовававания... Довечера се тегли ДЖАКПОТА! :))))))))
цитирай
10. iliada - krotalka !!!
19.05.2008 07:55
Чета със смесени чувства , но и аз на шанс се надявам !:)))
цитирай
11. fenris - даааа
19.05.2008 11:14
немъчените пари лесно се харчат и то за глупости! Поздрави кроталче, предпочитам винаги да са ми заслужени! Страхотен разказ!
цитирай
12. krotalka - slavuncho -
19.05.2008 13:17
Приятен път!
Отговарям малко със закъснение - дано си имал късмет!
цитирай
13. krotalka - iliada -
19.05.2008 13:18
Всички се надяваме, че на нас такова нещо няма да ни се случи....

Много усмивки!
цитирай
14. krotalka - Вълчо,
19.05.2008 13:21
какво искаме ние и какво е решила съдбата, са две различни неща.... ?!

Весел и щастлив ден!
цитирай
15. fenris - да за съдбата
19.05.2008 13:33
за целта съм запомнил цитат от един сериал "андромеда"! Понякога, Вселената не ти дава каквото искаш а каквото ти трябва!
цитирай
16. krotalka - Вълчо,
19.05.2008 13:35
Те това е! Трябва само да го проумее човек!
цитирай
17. hristam - Важно е
21.05.2008 09:02
да си направиш правилната поука.
А в повечето случаи това е свързано с известни разочарования, и тук парите едва ли могат да помогнат много.
Поздрав! :)))
цитирай
18. krotalka - hristam
21.05.2008 09:05
Отдавна съм я направила за себе си!
Парите са необходимо зло, но не най-важното в живота!

Много усмивки!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: krotalka
Категория: Хоби
Прочетен: 831841
Постинги: 98
Коментари: 2829
Гласове: 19992
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031