Бяхме тръгнали с жената и децата на хижа. Два почивни дни имаше, решихме да ги прекараме в планината. Да починим от шума, да подишаме чист въздух. Не оставаше много път, когато се сетих, че не съм си пуснал фиша за тотото.
- Жена забравих да пусна фиша! –признавам си.
- Как така бе, вече толкова години играем с тия числа, ще вземат баш тоя тираж да се паднат – тюхка се тя.
- Спокойно, ще спрем в селото дето идва и ще го пусна – идва ми спасителната мисъл.
- Добре, то е последното. Пак навреме се сети. – успокоява се.
Спряхме. Жената и децата тръгнаха да се разходят и да разгледат – то село като село – ама да се разтъпчат, че децата на едно место не ги свърта. Намерих тото пункта – затворен?!. Сега какво ще правя. Гледам един дядо седи от страни на пейката. Питам .
- Работи ли тотото?
- Работи, тя Ленчето отиде до магазина да купи нещо, след малко ще се върне. Ако искаш седни и почакай.
- И ти ли за тотото чакаш? – подкачам го.
- А не рейса от града. Внучето посрещам. – лаконично ми отвръща.
- Пусна ли си вече фиша? – опитвам се да завържа разговор и се настанявам до него.
- Аз вече на такива пари не се надявам. Нищо добро не носят! – отсича.
- Що бе тая седмица има голям джакпот, ако спечелиш ще се радваш на старините си. – подхвърлям.
- Спечелих веднъж, повече не ми трябва – заявява ми сериозно.
- Подмяташ ме – не вярвам аз. До сега не бях виждал човек дето да е спечелил много.
- Не те лъжа, за какво да го правя. Питай който искаш от селото. Истината ти казвам.Преди година големият джакпот ударих. – свива рамене.
- Е сега сигурно си щастлив? – не го оставям на мира.
- Бях щастлив. Тя моята не е за разправяне, ама имаме време, докато дойде рейса, що да не ти я разправя. Спечелих – продължи той – Голяма радост, голяма веселба беше. Даже и банкет дадох, ей отсреща в кръчмата – така де и другите да разберат от печалбата. Най-напред заделих за децата. Те и двамата живеят в града. Купиха си апартаменти. Той големият имаше, ама го смени за по-голям. Айде после да им помогна за обзавеждане. Снахите все най-скъпото и модерно искаха. Нали знаеха, че имам, през седмица идваха да ме молят за още. Давах, какво да правя деца са ми. Няма на оня свят да ги нося тия пущини!. Всичко беше наред, докато едно роднинско дете не се разболя. Трябваше да се оперира в чужбина. Рода сме – дядо му и баба му живеят през две къщи. Примолиха ми се и им дадох. На заем ги поискаха хората, когато могат ще ги връщат. То живот с пари не се купува, ама знаем ли....? Е до тук беше с мира в къщи. Като разбраха синовете и снахите нещо им стана. Пощуряха. Нахвърлиха се върху нас. През ден идваха да ни се карат – да сме ги вземели обратно, как така ще даваме на чужди хора, нямало да има за тях, не сме мислили за свойте внуци. Друг път по месец не стъпваха на село, сега ката ден идваха. И все скандали и тупурдии. Какво им стана не знам. То право казват - „Много хубаво, не е на хубаво”. Бабата ми е кротка, ама не издържа. Скокна да им се скара и се свлече – припадна. Айде линейка, бърза помощ, болница.... Едвам оживя....
- Е все пак е жива – опитвам се да го успокоя.
- За жива, жива е, ама нещо в нея се обърна, не е това което беше. Едвам крета, къщната работа няма сили да свърши. Добре, че са комшийките, да са живи и здрави, помагат с каквото могат. Чужди хора уж, ама по-близки ни станаха от нашите.
- Децата не ви ли помагат? - питам го.
- Не им искам помоща! Бабата не ще и да ги види. Само внуците я радват. Пусти да останат тия пари. Нищо добро не видяхме от тях. – клати глава той.
- Е все е останало нещо – подхвърлям .
- Има още, то ние и колко ли харчим, повечето за илачи отиват. На никого нищо няма да дам. Като ни прибере Господ – да се карат. Намислил съм, каквото остане на внуците да го оставя. Трима са, да ги поживи Бог. С каквото мога ще им помогна. Внуци са обичаме ги. Ама не искам още от сега да се карат за пари. Може и до града да отида. Казват, че ако направя завещание, може да лиша синовете от наследство. Още го умуваме с бабата, ама сигурно ще го направим.
- Що не вземеш сега да пуснеш един фиш. Може пак да ти се усмихне късмета. – подкачам го, иска ми се малко да го разведря.
- Повече немъчени пари не ща! Хаир от тях няма! – отсича твърдо.
В този момент рейса дойде и той стана да посрещне внучето си.
- Ако Бог е решил, може ида имаш късмет. Сполай ти, че ме изслуша. – промърмори и си тръгна.
Луд човек, как може да не се радва на печалба?! Какво значи немъчени пари?! Ех да имам късмет да улуча джакпота!. И после какво...? Развали ми настроението, аз пак ще си пусна фиша, на мен такива неща няма как да ми се случт.Ама знае ли човек, какво е решила съдбата...? И защо немъчени пари? Парите са си пари! Не е ли така....
17.05.2008 13:16
Уф, тия пусти пари.
Най-дяволската работа !!!
Поздрави за теб !
Наистина са дяволска работа!
Поздрави и усмивки!
Добре де, какво щях да направя с тях.
И започва един списък на глупсоти и жестоко изпокарване с роднини и приятели на тема - ти мен уважаваш ли ме или не, не бе такъв човек, а какъв стана !?!!.
Оказа се , че не е никак лесно хем вълкът да е цял и хем магарето здраво.
Хем да помогнеш, хем и да не ги правиш зависими от помощта ти.
Много трудна ситуация, затова си е казано всекиму според заслуженото - когато сме готови, те сами ще ни намерят.
А и се оказа, че човек да е щастлив не се изисква да е милионер.
Колко му е, няколко добри приятели на благ моабет, релакс с любимото хоби и човек - за това милиони се не щат :)
Здраве да е другото се оправя!
А парите,... ах парите ...те са си за харчене и оцеляване - така,че са и необходимост, но не приоритет, надявам се! Поне за всички нас, тук при Кроталка!
Много усмивки!!!
А иначе - не миришат. Не го казвам аз - знае се кой :)
А за това, че е по действителен случай - ами пак някой беше казал, че писателят не може да измисли врътките, които ни прави животът. Е, не беше точно така казано, но стига позовававания... Довечера се тегли ДЖАКПОТА! :))))))))
Отговарям малко със закъснение - дано си имал късмет!
Много усмивки!
Весел и щастлив ден!
А в повечето случаи това е свързано с известни разочарования, и тук парите едва ли могат да помогнат много.
Поздрав! :)))
Парите са необходимо зло, но не най-важното в живота!
Много усмивки!
2. Нещо релаксиращо!
3. Илиада - изложба 2008
4. Важно е да се знае!
5. Нещо и за стомаха!
6. Знаците на съдбата
7. Нещо за оправяне на настроението
8. Хармония с вселената!
9. Мъжът и жената "интимно"
10. 58 руски "мъдрости" поднесени от Янчев
11. Харесва ми безидейноста
12. Славунчо - нов дом
13. МОЖЕ ДА МЕ ВИДИТЕ ТУК
14. злото ми куче
15. още една отлетяла птичка
16. Купон до дупка
17. Песен
18. Наръчник за блогери
19. Законите на Мърфи
20. "Котарашки истории"
21. Рошавите мисли на една чайка