Гледаше листа в ръката си, четеше написаното и не вярваше, че е истина. Отново се върна в началото, прочете още веднъж имената, не нямаше грешка неговото беше, неговото и на синът му. Черно на бяло бе написано, че той не е баща на собствнният си син?! Причерня му, облегна се на стента, подпря се на нея иначе щеше да падне. Коленете му се разтрепереха, почувства се така все едно бе изпил на веднъж цяло шише силен алкохол. Не можеше да мисли, всичко се въртеше в главата му. Никаква ясна мисъл не му идваше в ума. Само въпроси, Кога? Как? Защо? Не е вярно, не може да е вярно?! Какво трябва да направи?! Въпроси без отговор. Той и не ги търсеше. Само ги повтаряше, без да се спира за дълго на нито един от тях. Всичко беше толкова объркано и неясно. Свлече се леко по стената и седна на пода. Колкото повече се опитваше да мисли, толкова повече чувстваше главата си празна. Седеше и само се опитваше да диша, не му достигаше възду, сърцетому биеше като барабан. Очакваше всеки момент да спре...
Не знаеше колко време бе седял така, дали минути или час. Всичко се губеше пред погледа му. Сякаш светът в един момент бе спрял, замръзнал, изчезнал...Тръсна глава, стисна очи и се опита да нормализира дишането си. Пое дълбоко дъх, задържа го и го изпусна бавно. Бе чувал някога някъде, че това успокоява. Защо и как му дойде на ум не знаеше. Повтори няколко пъти вдишване и бавно издишване, почувства леко успокоение. Престраши се и отвори очи. Вече виждаше по-ясно, образите не бяха така размазани. Сърцето му вече не биеше в оня синкоп. Видя хората да го гледат с любопитство и му стана неудобно. Значи още можеше да чувства. Не го интересуваха, но все пак възпитанието си каза думата.Изправи се бавно като се плъзгаше нагоре по стената. Още не смееше да се отдели от нея, нямаше вяра, че краката ще го удържат. Бяха като гумени, чувстваше ги като чужди. Постоя още известно време така. Събра смелост и направи първата крачка. Пристъпваше неуверено, като току що проходило бебе. С всяка крачка походката му ставаше все по-уверена. Излезе от сградата и се затътри към отсрещната градинка. Намери свободна пейка и седна. Облегна се назад и вече малко по спокоен започна да обмисля всичко.
Жена му му беше изневерила ...?! В това нямаше съмнение. Кога и защо го е направила, не можеше да проумее. Започна с времето по което беше забременяла.Малко преди това бяха изпаднали в семейна криза. На един банкет организиран от спонсорите на отбора им, се бе запознал с едно момиче. Цяла вечер говори с нея, бе интелигентна и начетена, повече си говореха за книги и музика. Пийваха от време на време по нещо. Напи ли се омая ли го, така и не разбра, но завършиха вечерта в хотелската стая. След това се почувства гадно. Измъкна се с някакво мъгливо обещание за нова среща, но не отиде на нея. Обичаше жена си, не бяха женени отдавна и още не си бяха омръзнали. Скри от нея всичко, не и каза, какво е направил. Опита се да забрави изневярата, все едно, че не е била. Намериха се клюкари които да и кажат. Мъжки клюкарки, с ожесточение си помисли за тях. Поскараха се, посърдиха се но до раздяла не се стигна. Малко след това тя забременя. Дали не е искала да му отмъсти? С кого може да му е изневерила? Не можеше да си представи кой му е сложил рога. Не му се мислеше за това.
Синът му детето, което обичаше повече от себе си. Какво щеше да стане с него.
Трябваше му донор. Донор, който е готов да даде част от себе си, за да спаси живота на детето. Какво щеше да стане с него?. Все едно кой беше бащата, то трябваше да живее!!! Дали истинският баща щеше да направи тази жертва?. Кой ли беше? Запита се за пореден път. Трябваше да попита жена си. Нямаше друг начин. Колкото и да му се искаше истината да остане скрита, нещата да продължат, както до сега, нямаше как, истината щеше да спаси жижота на детето му. Неговото дете!. Спомни си раждането, с какъв зор успя да уреди да присъства на него. Гордоста която изпита когато то се появи на бял свят и го чу да изплаква за първи път. Помнеше до най-малки подробности, всичко случило се тогава. Прерязването на пъпната връв, уморената усмивка на жена си, чувството, изпълнило го, когато за пръв пое в ръце малкото плачещо вързопче. С времето тази любов ставаше по-силна. Трепереше над детето, ставаше нощем да му дава вода щом проплаче. Разхождаше го с часове. Първите зъбки. Колко много нощи не спа докато пробият. Първите крачки, които направи. Първите думички по бебешки неразбираеми. Гордоста от „тата”, когато го произнесе за първи път. Той беше истинският му баша, друг може да беше участвал в създаванетому но бащата беше той!. Какво трябваше да направи?.
Помисли си за неприятният разговор, който му предстоеше. Стана му неприятно. Отврати се от себе си и от жената, която мислише, че обича. Дали я обича още? Изпита за момент злоба и ненавист към нея. С изневярата си беше заложила живота на детето на карта. Как да постъпи?. Какво да каже?. Като стои тук и мисли не решава нищо. Стана и се запътни обратно към сградата. Стаята в която бе синът му бе на третият етаж. Влезе и спря пред асансьора. Трябваше да изчака опашката преди него. Чакаше и виждаше пред очите си как целият му досегашен живот отива по дяволите....
- Изинете вие ли сте бащата на К? – усети, че някой го побутва по ръката.
Обърна се и видя същата младата медицинска сестра, която му бе дала фаталният лист. Кимна с глава в знак на съгласие, не му се говореше с никого. На ум вече провеждаше разговор с жена си.
- Много се извинявам, станала е грешка. – измънка извинително тя.
- Каква грешка, за какво става дума, не разбирам нищо – запита объркано.
- Новата лаборантка е разменила резултатите. Извинявам се, момичето е ново и още не се е ориентирало. Написала е на вашите изследвания резултатът от друг тест. Извинявам се много. Текучество... Не се задържат дълго при нас, заплащането е малко а работата много – продължаваше да нарежда с извинителен тон тя.
Гледаше я и уж слушаше какво му говори а в ушите му звучеше само – СТАНАЛА Е ГРЕШКА......
иначе на мои познати им се е случвало в лабораторите да правят изследвания за кръв , а да им връщат за урина...
Поздрави!
А за объркани изследвания в лабораториите, всеки може да ти разкаже поне по един случай...
Весел ден!
28.05.2008 08:55
Мислим си само, че на нас не може да ни се случи...
Но това понякога става, в най - неподходящото място и в най-неподходящото време.
Мерси са разказа :)))
Само майката знае кой е баща на детето й, а в особено тежки случай и тя не е наясно.
Лошото е, че човек може да повярва на една хартийка, а не на човека, с който е бил цял живот.
В това отношение винаги съм се чувствал привилегирован. Дъщерите ми са умни и хубави като мен! Всичко останало е от майка им...
:)))))))))))
Поздрави!
Да са ти живи и здрави щерките!
Нека денят ти бъде весел и усмихнат!
Актуално, поздрав! :)))
Поздрави и усмивки!
Кой ли не се е съмнявал? Особенно в днешното време на БЕЗдоверие...
Много навременен постинг, Кроталка!
Поздравления, че "човъркаш" и ти нашето съзнание - приятно, разбира се...
с намигване от мен: Юлия
Усмивки и за теб!
28.05.2008 11:28
Поздравления и за теб!
01.06.2008 21:45
2. Нещо релаксиращо!
3. Илиада - изложба 2008
4. Важно е да се знае!
5. Нещо и за стомаха!
6. Знаците на съдбата
7. Нещо за оправяне на настроението
8. Хармония с вселената!
9. Мъжът и жената "интимно"
10. 58 руски "мъдрости" поднесени от Янчев
11. Харесва ми безидейноста
12. Славунчо - нов дом
13. МОЖЕ ДА МЕ ВИДИТЕ ТУК
14. злото ми куче
15. още една отлетяла птичка
16. Купон до дупка
17. Песен
18. Наръчник за блогери
19. Законите на Мърфи
20. "Котарашки истории"
21. Рошавите мисли на една чайка