Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2008 08:35 - Грешката
Автор: krotalka Категория: Изкуство   
Прочетен: 7733 Коментари: 26 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

      Гледаше листа в ръката си, четеше написаното и не вярваше, че е истина. Отново се върна в началото, прочете още веднъж имената, не нямаше грешка неговото беше, неговото и на синът му. Черно на бяло бе написано, че той не е баща на собствнният си син?! Причерня му, облегна се на стента, подпря се на нея иначе щеше да падне. Коленете му се разтрепереха, почувства се така все едно бе изпил на веднъж цяло шише силен алкохол. Не можеше да мисли, всичко се въртеше в главата му. Никаква ясна мисъл не му идваше в ума. Само въпроси, Кога? Как? Защо? Не е вярно, не може да е вярно?!  Какво трябва да направи?! Въпроси без отговор. Той и не ги търсеше. Само ги повтаряше, без да се спира за дълго на нито един от тях. Всичко беше толкова объркано и неясно. Свлече се леко по стената и седна на пода. Колкото повече се опитваше да мисли, толкова повече чувстваше главата си празна. Седеше и само се опитваше да диша, не му достигаше възду, сърцетому биеше като барабан. Очакваше всеки момент да спре...

      Не знаеше колко време бе седял така, дали минути или час. Всичко се губеше пред погледа му. Сякаш светът в един момент бе спрял, замръзнал, изчезнал...Тръсна глава, стисна очи и се опита да нормализира дишането си. Пое дълбоко дъх, задържа го и го изпусна бавно. Бе чувал някога някъде, че това успокоява. Защо и как му дойде на ум не знаеше. Повтори няколко пъти вдишване и бавно издишване,  почувства леко успокоение. Престраши се и отвори очи. Вече виждаше по-ясно, образите не бяха така размазани. Сърцето му вече не биеше в оня синкоп. Видя хората да го гледат с любопитство и му стана неудобно. Значи още можеше да чувства. Не го интересуваха, но все пак възпитанието си каза думата.Изправи се бавно като се плъзгаше нагоре по стената. Още не смееше да се отдели от нея, нямаше вяра, че краката ще го удържат. Бяха като гумени, чувстваше ги като чужди.  Постоя още известно време така. Събра смелост и направи първата крачка. Пристъпваше неуверено, като току що проходило бебе. С всяка крачка походката му ставаше все по-уверена. Излезе от сградата и се затътри към отсрещната градинка. Намери свободна пейка и седна. Облегна се назад и вече малко по спокоен започна да обмисля всичко.
      Жена му му беше изневерила ...?! В това нямаше съмнение. Кога и защо го е направила, не можеше да проумее. Започна с времето по което беше забременяла.Малко преди това бяха изпаднали в семейна криза. На един банкет организиран от спонсорите на отбора им, се бе запознал с едно момиче. Цяла вечер говори с нея, бе интелигентна и начетена, повече си говореха за книги и музика. Пийваха от време на време по нещо. Напи ли се омая ли го, така и не разбра, но завършиха вечерта в хотелската стая. След това се почувства гадно. Измъкна се с някакво мъгливо обещание за нова среща, но не отиде на нея. Обичаше жена си, не бяха женени отдавна и още не си бяха омръзнали. Скри от нея всичко, не и каза, какво е направил. Опита се да забрави изневярата, все едно, че не е била. Намериха се клюкари които да и кажат. Мъжки клюкарки, с ожесточение си помисли за тях. Поскараха се, посърдиха се но до раздяла не се стигна. Малко след това тя забременя. Дали не е искала да му отмъсти? С кого може да му е изневерила? Не можеше да си представи кой му е сложил рога. Не му се мислеше за това.

      Синът му детето, което обичаше повече от себе си. Какво щеше да стане с него.

Трябваше му донор. Донор, който е готов да даде част от себе си, за да спаси живота на детето. Какво щеше да стане с него?. Все едно кой беше бащата, то трябваше да живее!!! Дали истинският баща щеше да направи тази жертва?. Кой ли беше? Запита се за пореден път. Трябваше да попита жена си. Нямаше друг начин. Колкото и да му се искаше истината да остане скрита, нещата да продължат, както до сега, нямаше как, истината щеше да спаси жижота на детето му. Неговото дете!. Спомни си раждането, с какъв зор успя да уреди да присъства на него. Гордоста която изпита когато то се появи на бял свят и го чу да изплаква за първи път. Помнеше до най-малки подробности, всичко случило се тогава. Прерязването на пъпната връв, уморената усмивка на жена си, чувството, изпълнило го, когато за пръв пое в ръце малкото плачещо вързопче. С времето тази любов ставаше по-силна. Трепереше над детето, ставаше нощем да му дава вода щом проплаче. Разхождаше го с часове. Първите зъбки. Колко много нощи не спа докато пробият. Първите крачки, които направи. Първите думички по бебешки неразбираеми. Гордоста от „тата”, когато го произнесе за първи път. Той беше истинският му баша, друг може да беше участвал в създаванетому но бащата беше той!. Какво трябваше да направи?.
     
Помисли си за неприятният разговор, който му предстоеше. Стана му неприятно. Отврати се от себе си и от жената, която мислише, че обича. Дали я обича още? Изпита за момент злоба и ненавист към нея. С изневярата си беше заложила живота на детето на карта. Как да постъпи?. Какво да каже?. Като стои тук и мисли не решава нищо. Стана и се запътни обратно към сградата. Стаята в която бе синът му бе на третият етаж. Влезе и спря пред асансьора. Трябваше да изчака опашката преди него. Чакаше и виждаше пред очите си как целият му досегашен живот отива по дяволите....

         - Изинете вие ли сте бащата на К? – усети, че някой го побутва по ръката.
Обърна се и видя  същата младата медицинска сестра, която му бе дала фаталният лист. Кимна с глава в знак на съгласие, не му се говореше с никого. На ум вече провеждаше разговор с жена си.
           - Много се извинявам, станала е грешка. – измънка извинително тя.
      - Каква грешка, за какво става дума, не разбирам нищо – запита объркано.
          - Новата лаборантка е разменила резултатите. Извинявам се, момичето е ново и още не се е ориентирало. Написала е на вашите изследвания резултатът от друг тест. Извинявам се много. Текучество... Не се задържат дълго при нас, заплащането е малко а работата много – продължаваше да нарежда с извинителен тон тя.

      Гледаше я и уж слушаше какво му говори а в ушите му звучеше само – СТАНАЛА Е ГРЕШКА......


 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. miralyub - а така де, за малко да разтрогнеш ...
28.05.2008 08:42
а така де, за малко да разтрогнеш един брак:))))
иначе на мои познати им се е случвало в лабораторите да правят изследвания за кръв , а да им връщат за урина...
Поздрави!
цитирай
2. krotalka - Мира,
28.05.2008 08:45
аз съм миролюбив човек, както виждаш до там не се стигна!
А за объркани изследвания в лабораториите, всеки може да ти разкаже поне по един случай...

Весел ден!
цитирай
3. анонимен - Кроти, поздравления !
28.05.2008 08:55
Никой не е застрахован на 100% срещу грешка.
Мислим си само, че на нас не може да ни се случи...
Но това понякога става, в най - неподходящото място и в най-неподходящото време.
Мерси са разказа :)))
цитирай
4. slavuncho - От римското право знаем,
28.05.2008 08:56
че бащата винаги се предполага :(.
Само майката знае кой е баща на детето й, а в особено тежки случай и тя не е наясно.
Лошото е, че човек може да повярва на една хартийка, а не на човека, с който е бил цял живот.
В това отношение винаги съм се чувствал привилегирован. Дъщерите ми са умни и хубави като мен! Всичко останало е от майка им...
:)))))))))))
цитирай
5. krotalka - Виши,
28.05.2008 08:59
хора сме и грешките си вървят заедно с нас...
Поздрави!
цитирай
6. krotalka - slavuncho,
28.05.2008 09:00
те за това евреите, признават едно дете за еврейче, само ако майката е такава...?!
Да са ти живи и здрави щерките!
цитирай
7. evchet0 - Поздрави за чудесния постинг - ж...
28.05.2008 09:08
Поздрави за чудесния постинг - желая ти усмихнат ден !!!
цитирай
8. krotalka - evchet0
28.05.2008 09:14
Поздрави и на теб.
Нека денят ти бъде весел и усмихнат!
цитирай
9. hristam - O,
28.05.2008 09:19
подобна грешка, способна да разсипе човешки живот се случи и на мой роднина. Беше решил да съди лекарят, който я направи - не знам дали се е стигнало до това. Но бях там и видях какво е.
Актуално, поздрав! :)))
цитирай
10. krotalka - Хрис,
28.05.2008 09:23
нали знаеш, че всяка история се базира на истинска случка! Ние не си ги измисляме, просто ги описваме.

Поздрави и усмивки!
цитирай
11. feq - Червейчето на СЪМНЕНИЕТО...
28.05.2008 09:49
Може в един прекрасен миг да преобърне живота ни.
Кой ли не се е съмнявал? Особенно в днешното време на БЕЗдоверие...
Много навременен постинг, Кроталка!
Поздравления, че "човъркаш" и ти нашето съзнание - приятно, разбира се...
с намигване от мен: Юлия
цитирай
12. krotalka - Юлия,
28.05.2008 09:59
те повечето мъже го таят това червейче в себе си. Ама гордоста им пречи да си го признаят.
Усмивки и за теб!
цитирай
13. gothic - Не всички, Кроти, не всички. . . .
28.05.2008 11:18
Не всички, Кроти, не всички....
цитирай
14. анонимен - Ах, колко сте зле.
28.05.2008 11:28
цитирай
15. krotalka - Готик,
28.05.2008 11:31
е присъстващите(в случая четящите) правят изключение...
цитирай
16. krotalka - berlin
28.05.2008 11:32
Аз съм си добре, да му мислят другите...
цитирай
17. demoniceye - Прекрасно е. :)
28.05.2008 17:46
Поздравления.
цитирай
18. krotalka - demoniceye -
28.05.2008 19:27
Да можеше винаги всичко да свършва така добре!
цитирай
19. iliada - krotalka !!!
29.05.2008 12:32
Невероятна си -разказа изключително ми хареса! Много пъти съм се явавала на дела за произход и оспорване на бащинство ,но не се бях запитала ,какво би станало при евентуална грешка!Какви емоции владеят другата страна , как мисли!Поздравления!
цитирай
20. krotalka - iliada
29.05.2008 13:34
Благодаря ти! Мен,като че ли повече ме занимават чувствата които изпитват хората, изпаднали в подобни ситуации!

Поздравления и за теб!
цитирай
21. nikitabg - казват че
29.05.2008 14:30
казват, че проверката е висша форма на доверие...а низшата е съмнението ...общото,че и проверката и съмнението са от най гнусните неща и идват наред,когато си отиде доверието...имаш ли го една грешка не би те усъмнила никога....страхотен разказ ..моите поздравления...
цитирай
22. krotalka - nikitabg,
29.05.2008 15:29
когато нещо такова те изненада, нямаш време и сили да мислиш за доверие. Тогава само чувстваш!
цитирай
23. pilinci - в такива моменти..
30.05.2008 19:36
човек не иска да повярва..и когато вече се случи.. когато вече повярва.. му е трудно да приеме истината.. и продължава да вярва в това , което го наранява.. жестоко..но истина..
цитирай
24. krotalka - stix -
31.05.2008 21:13
ще се радвам да го прочета, когато го напишеш
цитирай
25. анонимен - грешка грешка
01.06.2008 21:45
кой направи грешка
цитирай
26. krotalka - тленет,
01.06.2008 21:55
от две седмици си блъсках главата, как да те изоблича. Колкото и да е странно, хвана се на най-евтиния номер!!!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: krotalka
Категория: Хоби
Прочетен: 1209354
Постинги: 98
Коментари: 2828
Гласове: 20000
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031