Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2008 18:40 - Отмъщението
Автор: krotalka Категория: Изкуство   
Прочетен: 5487 Коментари: 23 Гласове:
0




      Запозна се с нея в един от чатовете. Всичко започна като на шега, но без да иска се увлече. Улавяше се, че чака с нетърпение да се появи и веднага я заговаряше. Харесвше му чувството и за хумор. До сега много малко хора го разбираха, когато се шегува с тях. Обвиняваха го, че е перверзен, самомнителен и куп други неща. Просто не можеха да влезат в тона му. Шегуваше се с тях и изпитвше наслад от това, че се хващаха на номерата му. Предизвикваха го да измисля нови и нови, по рафинирани и префинени начини за забавление. Фантазията му се развихряше истински. Беше си набелязал няколко жертви и не преставаше да се забавлява за тяхна сметка. Когато се появи тя, опита да се заяде и с нея, просто ей така от „любов към спорта”, но тя явно беше достоен противник. Влезоха си в тон и си допаднаха. Сега започна да я уговаря да се срещнат. Предстоеше му още работа, докато се навие. Не губеше надежда, че ще успее. Размениха си скайповете, но от нейния не можа да разбере много. Изпрати и своя снимка. Истинска такава, не тази която беше изровил от списание и показваше на другите. Явно и хареса, защото тона и почна да омеква. Надяваше се, че и тя ще му изпрати нейна такава. Доста се измъчи, но най-накрая постигна своето. Наистина беше хубаво момиче. Имаше дълга коса и светли очи. Дали бяха сини или зелени, това от снимката не се разбираше, но бяха големи изразителни, с дълги мигли. Погледа и замечтан и леко унесен. Не беше снимка в цял ръст, така че не можеше да види тялото и , но лицето го впечетли. С ложи си снимката  от страни на компютъра. Наблюдаваше я и се вдъхновяваше за нови шеги с „неудачниците” в чата. Наричаше ги неудачници, защото според него нямаха друга работа, освен да търсят запознанства, приятелства и да изливат мислите си пред екрана. Той нямаше нужда от това. Стигаше му удоволствието от това да раздразни някой, да усети, че го е докарал до бяс. Особенно някои по-чувствителни,  от тези които пишеха стихове. Инстинктивно усещаше, че са податливи на закачките му. Поетични души, надсмиваше им се. Смяташе се за човек стоящ над тези неща. Сега насочи усилията си към нея. С нея искаше да се срещне. Не знаеше защо точно, просто го привличаше. Дали не започваше да се влюбва? Глупости. Та нали винаги се бе подигравал, когато прочетеше за подобна история. Хвърли доста усилия, красноречието, или по-точно литературният му талант се развихри. В ума му даже се прокрадваха стихове. Не, не бе започнал да ги пише сам. Просто прочетени неща, които смяташе за бездарни, и с които се беше подигравал, незнайно как изплуваха в съзнанието му. По тона и усети, че започва да омеква и удвои старанието си. Чакаше с нетърпение да се появи, тогава се развихряше. Нападките към другите ставаха все по-яростни. Тя беше пощадена от това. Даже се включваше в неговите критики. Това му допадна. Тя самата му допадна, е виртуалната и същност, ако трябваше да бъде точен. Дали и в живота е такава? Това бе един от въпросите които го занимаваха. Трябваше да я види на живо. Искаше да се убеди, че не се лъже. Голям зор беше но най-накрая успя. Уговориха се за часа и мястото.      Отиде по-рано. Застана недалеч, така, че да има поглед от страни и да я види преди да се срещнат очи в очи. Не искаше да рискува, можеше да се окаже красива само в лицето.  Видя я от далече. Забеляза погледите които другите и хвърляха. Мъжете се обръщаха след нея и подсвирваха. Наистина беше хубава. Тялото и беше грациозно, с крака до сливиците. Тесните дънки които обгръщаха стегнатото и дупе, стояха като изляти на нея. Пристъпваше с гордо вдигната глава и го търсеше с поглед. Нямаше от какво да се страхува. Побърза да се появи. Застана пред нея и смело и се представи. Тя го изгледа изпитателно. Искаше да се увери, че наистина е той. После се засмя и му подаде ръка. Когато я пое, сякаш го удари ток. Разтърси го и предизвика сексуални фантазии в него. „Боже, бива си я!”.... Тая мисъл пробягна в съзнанието му.

      Вече цяла седмица се срещаха, а освен интересни разговори и няколко целувки за лека нощ, друго не бе получил от нея. Държеше го на разстояние. Умело избягваше темите които не и допадаха. Умееше да отклонява разговорите в посока която я устройваше. „Хитра мацка”. Точно такива харесваше. Май се беше хванал на въдицата и?. Това никак не му харесваше. Много малко му бе разказала за себе си. Всеки опит да научи нещо повече за нея, завършваше с провал. Не че категорично отказваше да му отговори, просто започвашеда му казва нещо и в следващия момент пренасяше разговора на друга тема. Не беше женена. Не бе и разведена. Това със сигурност бе научил. Още следвала, така и не разбра какво. Нещо  което и било интересно. Не искаше да бъде настоятелен, страхуваше се да не я изплаши. Колкото нагъл беше с другите, толкова по-нерешително се отнасяше с нея. Сам не можеше да разбере какво става...

      При поредната им среща валеше силен дъжд и тя реши, че е време да го покани в къщи. Не и се ходело по завдения, а и времето било подходящо, да послушат музика и да си поговорят само двамата. Е сега вече сърцетому се разтуптя. Хормоните го нападнаха. В главата му се занизаха еротични картинки, коя от коя по секси! Тази вечер ще е реши той!  Щом сама го кани в тях, значи е готова за нещо повече от разговори...

     Когато влезаха в тях, се изненада от обстановката. Бе очаквал нещо по различно, нещо по модерно. Старите и тежки мебели малко го подтиснаха. Разположи се на дивана и зачака тя да направи следващият ход.

     Изненада се когато изведнъж хола се напълни с хора! От къде дойдоха? Кои бяха и защо го гледаха по този особен начин? Като вълци преди да се нахвърлят върху жертвата си?!

    - Е мой човек, доста трябваше да се потрудим, но те вкарахме в капана! Сега ни падна в ръчичките! – Това го изрече мъж на средена възраст. Изглеждаше солидно, като университетски професор.

    - Кои сте вие? Какво искате от мен? Не ви познавам! - Започна да пелтечи.

    - А познаваш ни много добре. Толкова време се подиграваш с нас, време е да вкусиш малко от собствения си хумор! – заговориха един през друг всички.

    Започнаха да изреждат един по един НИК-ове. Изведнъж всичките тези безплътни НИК-ове се превърнаха в реални същества. В хора от плът и кръв. Бе попаднал в капан, нямаше измъкване...

      



Тагове:   Отмъщението,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krotalka - Марински,
04.06.2008 18:48
благодаря за похвалата!
цитирай
2. slavuncho - Би било хубаво да е така, но...
04.06.2008 18:49
Просто на съскащите и плюещите ни не трябва да се обръща внимание. Така ще се задавят в собствената си злоба.
цитирай
3. krotalka - slavuncho,
04.06.2008 18:51
понякога е полезно да опитат от собственото си "лекарство"
цитирай
4. slavuncho - Така е,
04.06.2008 19:31
но те често са от подобрения модел гьонсурати и освен от бой май от друго не разбират!
А ти наблягаш на моралния момент :(
цитирай
5. krotalka - Славунчо,
04.06.2008 19:35
случайно да съм описала, какво се е случило по нататък....?!
Знае ли човек, някой може да си е изтървал нервите...Остави въобръжението ти да се развихри!!!
цитирай
6. slavuncho - :))))))))))))))
04.06.2008 19:39
То ако се развихри жална им майка...
цитирай
7. krotalka - Slawuncho,
04.06.2008 19:45
понякога и това помага...
цитирай
8. анонимен - Ааа, вече имаме история :)))
04.06.2008 20:28
Хих, изкефи ме !
Всичко се връща на този свят, права си !
Аз мисля обаче, че края ще е добър .
Ще ми се да вярвам, че всеки се осъзнава рано или късно...
Благодаря ти !
цитирай
9. krotalka - Виши ,
04.06.2008 20:37
много усмивки!!!
Понякога трябва малко да помогнем на съдбата но....
цитирай
10. helios - Браво, Кроти! Допадна ми!
04.06.2008 22:46
Поздрави!:)
цитирай
11. krotalka - Слънчице,
04.06.2008 22:48
и аз се радвам, че ти е допаднал разказа.

Лека и усмихната вечер!
цитирай
12. hristam - Само така!
05.06.2008 08:03
Някои просто си го търсят...
Чудесна идея, поздрав! :)))
цитирай
13. krotalka - Хрис,
05.06.2008 08:07
както се казва - "С неговите камъни по неговата глава"!

Идеи не липсват!
Поздрави и весел ден!
цитирай
14. iliada - Супер е!!!
05.06.2008 08:24
Отново е супер!
Поздравления!
цитирай
15. krotalka - Илиада,
05.06.2008 08:26
като твоите картини!
Поднасяш ни всеки път нещо различно и красиво!
цитирай
16. fenris - отмъщението
05.06.2008 12:26
е нектара на боговете и се сервира студено! Поздравления, страхотен разказ!
цитирай
17. krotalka - Вълчо,
05.06.2008 12:45
това не го знаех, но ми харесва!!!!

Усмивки!
цитирай
18. essy - Страхотно е !!!
05.06.2008 14:26
Поздрави за разказа, Кроталче !
Края на разказа предразполага към продължение, надявам се, че ще има :))))
цитирай
19. krotalka - essy
05.06.2008 15:30
продължението всеки сам да си го направи!!!

Весел ден
цитирай
20. yuliya2006 - Кроти, чета и сякаш виждах един т...
05.06.2008 23:25
Кроти, чета и сякаш виждах един типаж точно в този сайт. Същата история, същата психология на мислене.
И си мисля за това как съдбата ни играе шега, когато високомерието , цинизма ни подтикват да се заиграваме Сякаш разменя ролите и ти си в капан на жертвата, за да усетиш нейната емоция
Невероятен талант да го напишеш и поздрави!
И дано не си главния герой, успял зрял мъж, който търси разтуха в гавра над другите,дано...
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
21. krotalka - Джул,
06.06.2008 09:11
аз съм по-скоро една от жертвите на подобен герой. Просто се опитах да вникна в психиката на подобен тип хора.
Благодаря ти за добрите думи!
цитирай
22. viki11 - С бой няма да покажеш кой е правият ...
06.06.2008 21:00
С бой няма да покажеш кой е правият път.
цитирай
23. krotalka - viki11
06.06.2008 21:14
Както виждаш за бой не става дума в разказа!!! Да те подложат на подигравки е много по-страшно от боя, ако си чувствителен човек!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: krotalka
Категория: Хоби
Прочетен: 1209849
Постинги: 98
Коментари: 2828
Гласове: 20000
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031