Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06.2008 13:58 - Неочаквана находка
Автор: krotalka Категория: Изкуство   
Прочетен: 3313 Коментари: 11 Гласове:
0



      Не ми се излизаше навън, но заради Мечо трябваше да го направя. Мечо е моето куче, порода „квартална превъзходна”. Когато го намерихме на улицата, беше една малка скимтяща топка. Така жално скимтеше, че ни дожаля и го прибрахме. Тогава още бяхме заедно. Сега съм сама. Той си отиде. Каза, че му омръзнало да гледа вечно сериозната ми физиономия. Била съм спряла да се усмихвам. Нямало я оная непренуденост в отношенията ни, както в началото. Била съм се променила. Вече не издържал. Искал да диша свободно. Да върви на майната си...! Казах му го, ама не го мислех. Много ме заболя. Всичко бях направила заради него. Непрестанните диети. Посещенията във фитнес центъра. Исках да съм хубава за него. И накрая какво...? Била съм спряла да се усмихвам? Как да се смея, като стомахът ми стърже, а аз вместо да се натъпча с кебапчета или пържоли, набивам вечната салата! Как да искам да се съберем с приятели, нали ще трябва да се пие алкохол, толкова много калории има в него?! Всяко такова „прегрешение”, трябваше да се отработва после във фитнеса. Майната му! Сега съм си по-добре. Спрях да броя калориите. Спрях и фитнеса. Само разходките с Мечо няма как да спра. Добре, че е той, иначе съвсем щях да престана да излизам навън.
      Намъкнах стария анцуг, знам, че след снощният дъжд навън е кално и ще се омърлям цялата. То и за кого ли да се докарвам. На Мечо му е все едно как изглеждам. Важното е паничката му да е пълна и да потича навън. За един месец бях понатрупала пак някое и друго килце. Голяма работа! Няма на кого да се харесвам. Важното е, че сега си хапвам каквото ми се яде. Край на диетите, край на мъките във фитнеса. Мечо си ми е другарче, само в леглото дето не го пускам, ама кой знае и това може да стане. Просто заради усещането на живо същество до теб. Сега стои пред вратата и ме чака. С него се разбираме без много думи.

      Хубаво е в парка, хвърлям му пръчката, а той се втурва да ми я донесе. Само дано не открие пак някоя катерица и да хукне да я гони. Миналата седмица половин час обикалях и го търсих. Накрая го открих  клекнал под едно дърво. Стои си на задните лапи и лае. Глупаче! Ето го връща се ама не носи пръчката?! Спира пред мен и се обръща, ама не хуква а ме приканва да тръгна след него. Какво ли е открил? Трябва да проверя, няма да ме остави на мира, докато не го последвам. Чувам скимтене. Ако пак е някакво кутре ще трябва да го занеса до кучкарника. Още едно куче в къщи ще ми дойде много.. Скимтенето идва от една найлонова торба. Отварям я. О Боже!!!. Не, не е куче! Бебе.... Какво да направя???. Само без паника!!! Поемам малкото треперещо телце. Увито е в някакви парцали. Миличкото, едвам има сили да издаде звук. Защо няма никой наоколо...? Свалям якето и го завивам. Усетило малко топлинка То спира да скимти, или вече няма сили за това??? Дано не умре в ръцете ми. Кой знае от кога е захвърлено. Трябва някой да извикам на помощ...Набирам Неговия телефон. Без много да му мисля. Трябва да ми помогне!!! Набързо му обяснявам какво се е случило. Не му давам възможност да ми възрази. Просто му казвам къде съм, и му нареждам да дойде и ме вземе. Отсреща чувам само „Идвам”.
С вързопчето в ръце стоя и го чакам. То спря да трепери. Да ама аз се разтреперих. Не от студ, от страх! Какво ще стане с това малко човече? Дали ще оживее?
Мечо също се вълнува. Стои до мен и няма никакво намерение да тича повече . Явно разбира колко съм разтревожена.
       Най-после виждам колата му. Спира пред мен и изскача веднага. Идва , поглежда вързопчето и ме пита
       - Къде го намери?
       - Не съм го открила аз, Мечо беше. – Като че ли това има някакво значение. Говоря, а зъбите ми тракат.
      
- Студено ли ти е? – Загрижено ме пита.
       - Нееее, страх ме е. Давай по-бързо да го закараме в някоя болница! – Нареждам му.
       Качваме се в колата. Мечо се настанява отзад. Промушва глава между седалките. Чувства миличкият, че нещо не е наред. Почти не говорим. Само с няколко думи му обяснявам как се е случило всичко. Най-после сме пред  болницата. Още не е спрял колата напълно и аз бързам да слеза. Нямам търпение да го предам в ръцете на хора, коитоще се погрижат за него. Лудницата е пълна! Опитвам се да обясня за какво става дума. Явно не ми се удава. Чувствам, че някой ме прегръща. Ох, той! Последвал ме е?!. На него му се отдава да говори разумно. С малко думи описва ситуацията и нещата се задвижват с невероятна бързина.
       Седим и чакаме...Измъчват ме хиляди въпроси. Не смея да ги задам. Страх ме е от отговорите. Мълчанието става толкова тежко. Нарушавам го.
      - Къде е Мечо? – Ох това пък защо попитах? Пак се правя на глупачка!
      - В колата. В болниците не е разрешено за кучета. – Отговаря ми, като че ли съм попитала най-нормалното нещо! Боже мой, защо не казва нищо? Защо само стои и ме гледа, все едно не ме е виждал никога до сега?! Знам, че изглеждам като плашило. С размъкнат анцуг, без грим, пък и килцата, дето ги понатрупах сигурно си личат!
      - Променила си се. Изглеждаш по-различно. Започнала си пак да приличаш на момичето в което се влюбих!
      Е това не очаквах! Аз правих всичко, за да съм хубава за него. Разревах се. Много ми дойде. Рева и не спирам. Прегърнал ме е и чака да спра! Не казва нищо повече. Най-после сълзите ми пресъхнаха. Не ме пуска. Не прави никакъв опит за това. Добре, че в този момент ни прекъснаха. Кой знае каква глупост пак щях да изтърся. Започна една безкрайна игра на въпроси и отговори. „Къде съм намерила детето?”, „Какво съм търсила там?”, „Имало ли е някой наоколо?”, „Наистина ли не съм видяла никой?”, „Ама сигурна ли съм?”....Разпитваха ме все едно аз съм престъпник! После подхванаха и него. Е най-накрая всичко свърши. Освободиха ни. Казах, че детето е добре. Ще оживе! Навреме сме го били донесли. Чак тогава се сетих да попитам какво е. Момче!  Пак чакаме...Този път той проговаря пръв.
      - Трябва да решим какво ще правим с него?
      - С кого? С Мечо ли? – Не разбирам нищо. Защо говори в множествено число?
      - Не, не с Мечо. С Него, с твойта находка! Нали не мислиш, че ще те оставя сама да решаваш. Сега, когато отново те намерих! Трябва да му измисли и име. Не можем да го наричаме То или Него. Нали знаеш китайската поговорка „Ако спасиш живота на някого, си отговорен за него докато е жив”.

        Открихме се отново. Сега сме четирима, Аз, Той, Мечо и Любен. Така го кръстихме, на нашата любов.


 



Тагове:   неочаквана,   находка,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. slavuncho - Децата определено са по-голяма беля
06.06.2008 16:09
от кучетата, но... радостта е неповторима!
А на мен днес ми натресоха и папагал...
цитирай
2. krotalka - Славунчо,
06.06.2008 16:14
Децата са "зло", без което живота е безсмислен!
Едно време имахме и папагал, много боклук прави, женати ще има да чисти около клетката!!!!
цитирай
3. slavuncho - Историята с този папагал е от 7-8 години :)))
06.06.2008 16:51
Някой ден ще я опиша...
цитирай
4. krotalka - Славунчо
06.06.2008 16:54
ще чакам да я прочета!!!
цитирай
5. rummi - Човек е красив, когато е истински,
06.06.2008 20:53
когато е себе си. :-)
цитирай
6. krotalka - rummi -
06.06.2008 21:15
с това съм напълно съгласна!
цитирай
7. yuliya2006 - КРОТ, НЯМАМ ДУМИ ЗА ТАЛАНТА КОЙТО ...
06.06.2008 22:49
КРОТ, НЯМАМ ДУМИ ЗА ТАЛАНТА КОЙТО ПРИТЕЖАВАШ!
Странно сякаш вчера те открих с онзи разказ, с който ме покори. Но ето днес отново ме докосна и чудо...
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
8. krotalka - Джул,
06.06.2008 22:53
далеч съм от таланта, но за сметка на това, чудесно се забавлявам, докато измислям някоя история!
Благодаря ти за добрите думи!
цитирай
9. vmir - Разказа е чудесно написан! Позд...
10.06.2008 11:43
Разказа е чудесно написан! Поздравления!
цитирай
10. krotalka - Хей момчета,
10.06.2008 15:47
засрамихте ме!
цитирай
11. verde - пак страхотен разказ! Българската ...
12.06.2008 14:58
пак страхотен разказ! Българската "Шехеразада"!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: krotalka
Категория: Хоби
Прочетен: 1209142
Постинги: 98
Коментари: 2828
Гласове: 20000
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031