Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.06.2008 09:55 - Да откриеш себе си
Автор: krotalka Категория: Изкуство   
Прочетен: 7236 Коментари: 37 Гласове:
0

Последна промяна: 11.06.2008 10:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

      Младо момче бе, а се бе увлякъл по нея. Жена, която можеше да му бъде майка! Сам не разбра как се бе случило. Срещнал я  в момент на слабост. Един от онези моменти, които всеки творец изпитва. Твореше музика. Музика, която някои харесвах, а други отричаха.  Едни казвах, че музиката му е вълшебна, други я отричаха напълно. Нямаше някой, който да остане безразличен към нея. Беше от този род музика, която предизвикваше реакции. Добри или лоши, но ги предизвикваше. Пишеше с някакво настървение. Ден без ненаписана нота, смяташе за загубен. Не се интересуваше много много от критики и рецензии. Смяташе се за човек, който стои над тези неща. Чувстваше как музиката извира от него, чувстваше нужда да я запише веднага. Страхуваше се да не я забрави. Едва записал я, и нова мелодия зазвучаваше в главата му. Понякога се объркваше, още ненаписал едната и следващата почваше да си пробива път в мислите му.  Не успяваше да смогне. Имаше мигове, когато изпадаше в отчаяние. Ще успее ли да запише всичко, ще му стигне ли времето да го направи?       Всичко вървеше добре  когато изведнъж, без видима причина, без каквото и да е предупреждение или намек, музиката спря, изчезна, изпари се.... Почувства се като глух. Чуваше, а не разбираше. Някаква безмислена какафония звучеше в главата му. Като че ли няколко оркестъра едновременно настройват инструментите,преди  започване на представление.
       Реши да си почине да се откъсне от всичко и да замине някъде, където не познава никой и никой не го познава. Нямаше близки. Родителите му отдавна бяха починали. Братя и сестри също нямаше. След смърта на осиновителите си – разбра, че е осиновен, когато се наложи да оправя документите за наследството. Опита се да разбере нещо повече за истинската си майка, но не успя. Порови се в документите, но от тях научи само, че е взет от дом за сираци. Дали беше сирак? Коя ли бе майка му? Защо ли се беше отказала от него? Известно време този въпрос го занимаваше, но после махна с ръка и се отдаде на му зиката си. Сега изпаднал в криза, отчаян и самотен реши да възобнови търсенето, да се опита да научи нещо повече  за себе си, за това коя е майка му. Или поне да разбере как се е озовал в тоя дом. Любопитството го измъчваше.  Знаеше името на градчето където беше дома, това го имаше в документите които откри. Запали колата и без много да му мисли се отправи натам. Пристигна и се огледа за място където да отседне. Градчето не бе от  тези които привличат туристи и единствният хотел не му хареса. Поразпита  дали някой не дава квартира, но нямаше късмет. Замисли се да отскочи до съседният по-голям град – там сигурно хотелите предлагах повече удобства. Не му се искаше да напуска градчето,  нещо му казваше да не се маха, да остане тук. Да не се откъсва от това място поне в следващите няколко дни. Поразпита още няколко човека, всички вдигаха рамене, кимаха в знак на отрицание и отминаваха. Нямаше как или трябваше да се примири с мръсотията в местният хотел или да се махне поне за една вечер. Бе израсал в сравнително луксозна обстановка и не му се искаше да спи на място където тоалетната е една за целият етаж. Още се чудеше какво да прави, когато тя се приближи към него. Не я забеляза отначало, просто седеше и го гледаше, когато вдигна поглед на горе. Не правеше впечетление с нищо, жена като всички останали. Нито много млада, нито много стара. Опита се да определи на каква възраст е но не му се отдаде. Нещо различно имаше в нея, нещо което, го заинтригува. Гледаха се изучавайки се един друг. Тя проговори първа.
        - Чух, че търсиш квартира? – заговори му направо на ти.
      - Така е, но никой не дава, поне така ми казаха. – още не можеше да разбере защо го разпитва. Реши да я попита направо – Вие  имате ли свободна стая? Искам само да е чиста и да не се налага да излизам на двора до тоалетната.
      - Имам стая, даже цял етаж мога да ти предоставя. Той е на дъщеря ми, но нея я няма. Работи в столицата. Прибира се от дъжд на вятър. Ако се случи да дойде докато си тук, няма да ти пречи. Пък може и при мен да спи.
      Не знаеше защо но прие предложението и. Нещо в нея му допадна, предразположи го, хареса му. Обясни къде живее и как да открие къщата, каза му, че има да свърши още нещо и след половин час ще си бъде в къщи и се разделиха.
      Нямаше какво друго да прави и реши да погледне поне от вън, как изглежда мястото, където е живял няколко месеца. Откри го лесно. То и градчето си беше по-скоро селцо. От ония села, дето ги бяха провъзгласили за градове , и за които някой шегаджия беше измислил вица за „една седмица дим над града, защото гражданите  си горят цървулите”.  Това което видя никак не му хареса. Стара сграда с олющена мазилка, изметнати прозорци с немити кой знае от кога стъкла.  Олуците на места бяха пробити и още личаха следите от последният дъжд , там където водата се е стичала. Огледа и двора. Тук таме някой се бе опитал да направи нещо за да изглежда по-добре, но неокосената трева или по-скоро бурени бяха завзели по голяма част от него. Картината бе мрачна. Обърна се, не му се гледаше. Утре. Утре ще се върне и ще си наложи да влезе за да научи нещо повече за себе си.
     Отправи се към къщата. Нямери я лесно. Неголяма къща на два етажа, добре подържана. Това което се набиваше в очи бе двора. Море от цветя. Всякакви цветя, засадени малко хаотично, но без бурени между тях. Тя бе сред тях и като чу колата се обърна и му помаха да влиза. Измъкна чантата и я последва. Заведе го направо горе. Показа му всичко и го остави да се настани. Нямаше какво толкова да прави, а и не му се седеше сам, захвърли чантата и излезе на двора. Тя пак беше сред цветята. Навела се бе и скубеше нещо.
       - Много хубава градина. – Каза го ей така, просто за да привлече вниманието и.
       Стресна я. Не бе очаквала той да се появи толкова скоро навън. Погледна го и реши да зареже работата. Стана и без да каже дума с жест го покани да седне на масата под асмата.
       - Явно не ти се седи сам? – въпроса беше реторичен и тя продължи да говори -То самотата понякога много дотежава. От себе си го знам. За това съм повече между цветята, като се занимавам с тях ми олеква. Какво те води насам? Работа или просто обикаляш? – Изми ръцете си на чешмата и седна срещу него.
       - Искам да разбера нещо повече за себе си. Да разбера коя е майка ми?. Имам ли братя и сестри? Защо са ме оставили? – Сам не разбра защо но и имаше доверие. Почувства нужда да и разкаже всичко. Все на някого трябваше да го каже. Явно това го е тормозело до сега. Може пък като излее всичко, музиката да се върне отново. Говореше и, а тя го слушаше внимателно и само от време на време му задаваше по някой въпрос. Не знаеше колко време  говорИ. Разказа и всичко, абсолютно всичко. Като свърши, забеляза, че вече почти се е стъмнило. Погледна я с очакване, какво ще му каже.
      - То вече е късно, ама ако искаш, остани да вечеряш с мен, пък утре ще отидем заедно до дома. Там работя от много години. Ще видя, какво мога да направя за теб. – гледаше го някак изпитателно, като че ли търсеше да открие нещо в очте му. Изучаваше лицето му, като художник преди да е направил първите щрихи по платното.
      Вечеряха в непренуден разговор. Стана му чудно, не бе контактен, по-скоро саможивец. До този момент не бе го разбрал! Не бе се интересувал от нищо друго освен от музиката си. Родителите му бяха същите. Легна и дълго се въртя в леглото. Не можеше да заспи. Мислеше за утрешният ден. Какво ли ще открие? Дали добро или лошо? Отново и отново виждаше нейния поглед, очте които го изучаваха търсещо. Имаше нещо, което му убягваше. В това бе сигурен.
     Събуди се от кукуригането на петлите. Непривичен звук за човек израсъл в града. Стана и се приготви набързо. Нямаше търпение да отиде в дома и да получи отговори на въпросите си. Не говориха много. Отправиха се  мълчаливо на там. Нещо я притесняваше, усещаше го но не можеше да разбере какво и защо.
       В дома не успя да научи нищо, абсолютно нищо! Загубени документи, така му казаха. И друг път се било случвало, бе обяснението. Разстроен реши да остане още някой ден. Да си почине и да премисли отново всичко. Приятна му беше и компанията и. Правеше всичко възможно да го успокои и да му помогне. През деня, когато тя беше на работа седеше в градината сред цветята и те го успокояваха. Не му се искаше да си тръгва. Чувстваше се като в свой дом.
      Изненада се, когато една вечер му каза, че е време да си ходи. Съседите говорили за тях. Тръгнали клюки и тя се чувствала неудобно. Събра си нещата и замина. Остави и адреса си, ако някога и потрябва да му се обади. Тръгна си обиден, не че го показа, но в себе си таеше обида и разочарование. Прибра се в самотният си дом. Толкова самотен...Стори му се сив и безличен. Липсваха му цветята и. Усмивкат и. Начина по който го гледаше.Разговорите им. Не можеше да я прогони от ума си. До сега никога не бе мислил толкова дълго за някоя. Имал бе много връзки с противният пол. Мимолетни връзки за задоволяване на най-примитивните нужди. Опита се да напише нещо, каквото и да е – не се получи.
        Пак си мислеше за нея, когато телефона иззвъня. Ядоса се. Бе се отдал на мечти по нея. Вдигна го с нежелание но гласът който чу го стресна. Беше тя.
      - Извинявай, ще можеш ли да дойдеш поне за един ден при мен? – някак несигурно зададе въпроса си.
      - Тръгвам веднага! Чакай ме! – Отговори без да се замисля. Почувтва се на седмото небе. Щом го вика сама, значи и тя е мислила за мен. Липсвал съм и!
      През целият път не спираше да си мисли за нея. Какво ли ще се случи?. Какво ще и каже... Пътя му изглеждаше безкраен. Когато стигна и спря колата изчака да се успоки и тогава слезе. Колебливо   отвори вратата. Сред цветята имаше някой. Помисли, че е тя и забърза на там. В тоя момент видя това, което най-малко бе очаквал. Видя себе си в женски вид?! Жената, която го гледаше бе той?!.
Гледаха се и никой от двамата не казваше дума. Стрснаха се когато някак извинително прозвуча глас...
      - Запознай се това е сестра ти! Близнаци сте! Бяха вече те взели, когато и ние решихме да осиновим. Не зная коя е майка ви, но не си сам. Имаш сестра. Исках първо с нея да говоря, преди да ти кажа.- Млъкна и зачака реакцията му.
      Не съм сам! Не съм сам! Имам сестра! Чак сега разбра, че самотата бе тази, която
го измъчваше, тази която бе спряла музиката...Изведнъж нещо се отприши в него. „Не съм сам” се превърна в музика. Най нежната мелодия, която някога бе звучала в главата му....



Тагове:   откриеш,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. slancho - мн ми хареса:)) поздрави както за ...
11.06.2008 10:33
мн ми хареса:))
поздрави както за сюжета така и за начина по който е написано
цитирай
2. tota - Да откриеш себе си
11.06.2008 11:15
Най- трудното нещо е да откриеш себе си...Благодаря ти за чудесния разказ и за човешките съдби в него...
Поздрави! Хубав ден!
цитирай
3. foxy1 - Ейййййййййй,супер :))
11.06.2008 11:39
:)
цитирай
4. viki11 - и не, и да.
11.06.2008 12:44
Самотата убива понякога.
Това е истина, която не всеки знае, и би било добре да се подсещат хората с подобни разкази. Да предвидят някои неща.
Интригуващо е.
Не-то ми дойде най.-напред, но остана за накрая. Този начин на разказване е известен от старите бг. писатели. Някак ... не бих могла да го определя, но е отегчителен. И така стана, и така стана и така нататък... Обаче тя ...
Би било чудесно, ако малко по малко успееш да създадеш по-жизнен изказ, по-ведър, по-забавен. По-малко да тежи. Този тежи, натежава. По-лек с две думи. Но "лек" в хубавия смисъл.
Ще се опитам да дам пример, като съм започнала:
Хубаво беше, разбира се, че е хубаво. Ведро и усмихнато. Помисли. Хайде да се поразходим, а?
Светът няма да ни смаже, не би могъл. Той ни обича.

Не се концентрирай на текста като смисъл, забележи, че не натежава. Че трябва и да не доскучава. Ведро да е. Без изреждане на събития най-вече. те са са счетоводните документи, които затова са и скучни.
цитирай
5. viki11 - направи ми впечатление едно несъответствие,
11.06.2008 12:47
толкова време се отделя на това, че е харесал жена, която може да му бъде майка!!!!!!, а накрая няма никаква връзка с тази линия. Тя нито му е майка, нито ... нито. Трябва да се довърши тази мисъл, може би. Остава да виси. Очаква се да му е истинска майка, или да се влюби в нея, а накрая няма завършех тази мисъл.
цитирай
6. vmir - Сбъднат блян за някои, за други дори неподозиран - когато си загубил всички близки,
11.06.2008 13:19
да откриеш този, с когото сте се отправили на голямото пътешествие по-рано отколкото с всеки друг!
цитирай
7. анонимен - Нежна музика
11.06.2008 14:34
звучи в нас, когато след загуба, откриеш себе си в някой друг.Това спасява всеки самотник.
За близнаците връзката е двойна...
Воймир вече е казал това , което мисля и аз.
благодаря ти :)))
цитирай
8. eraklia - Много е
11.06.2008 15:43
фин начина, по който разказваш, Кроталка.
Очарова ме:)))
цитирай
9. fenris - играеш
11.06.2008 16:15
с четката като художник кроталче! Мммм приятно ми е да те чета!
цитирай
10. tsvetkakoketka - беше много увлекателно, хубаво е...
11.06.2008 16:16
когато намериш нов смисъл за живот, поздрави и усмивки :)))
цитирай
11. demoniceye - Прекрасно е. :)
11.06.2008 17:22
Колко много човещина.
Поздравления. :)
цитирай
12. krotalka - slancho,
11.06.2008 19:02
сюжета не съм го измислила аз. Взет е от живота.
Поздрави!
цитирай
13. krotalka - tota -
11.06.2008 19:04
Някои хора цял живот не могат да открият себе си.

И аз ти благодаря!
цитирай
14. krotalka - foxy1
11.06.2008 19:04
Много усмивки за теб!
цитирай
15. krotalka - viki11 - самотата наистина е страшно нещо!
11.06.2008 19:08
За другите неща от части имаш право, но аз съм от старото поколение, явно книгите които съм чела са ми повлияли.
Що се отнася за увлечението, надявах се да се разбер, че майчинското отношение към него то бърка с нещо друго!
цитирай
16. krotalka - vmir,
11.06.2008 19:11
повода да напиша този разказ ми го подсказа един репортаж по телевизията. Среща на близнаци разделени след раждането!
Наистина се случват и такива неща!
цитирай
17. krotalka - caminando,
11.06.2008 19:11
че гледам да не те разочаровам!
цитирай
18. krotalka - Виши,
11.06.2008 19:13
ти си ми слънчев лъч, често ме избавяш от лоши мисли!

Много усмивки!
цитирай
19. krotalka - eraklia -
11.06.2008 19:14
мисля, че разказвам най-обикновенни истории. Радва ме, че ти допада.
цитирай
20. krotalka - Вълчо,
11.06.2008 19:15
опитвам се да ти подражавам!
цитирай
21. krotalka - tsvetkakoketka,
11.06.2008 19:17
понякога успява да се получи, друг път не. Но във всеки случай се струва да се опита!
цитирай
22. yuliya2006 - Клот, прочетох го преди часове и все ...
11.06.2008 20:33
Клот, прочетох го преди часове и все ми е в мислите За това че понякога историите в истинския живот изглеждат по-нереални
Защото според мъдреците нищо в този живот не е случайно
цитирай
23. krotalka - Джул,
11.06.2008 20:36
наистина е така. Нищо не се случва случайно! Животът е най-добрия разказвач, просто трябва да умеем да гледаме и виждаме!
цитирай
24. hristam - Винаги правиш
11.06.2008 21:22
най-красивото си откритие, когато намериш себе си.
И нека не спира прекрасната музика да звучи в теб! :)))
цитирай
25. krotalka - Хрис,
12.06.2008 09:00
всички цял живот, по един или друг начин търсим себе си!

Поздрави прекрасна музикантко!
цитирай
26. iliada - krotalka !!!
12.06.2008 09:36
ТИ СИ ЧУДЕСНА РАЗКАЗВАЧКА !зАКЪСНЯХ ЗА РАБОТА И ЗА ТНОВА СИ ВИНОВНА ТИ !:))))))))))))))
Поздравления!
цитирай
27. krotalka - Илиада,
12.06.2008 09:45
много усмивки и спорна работа днес!
Цял живот все бързаме за някъде, дано закъснението не е фатално!

цитирай
28. diamantina5900 - Пълно въздействие
12.06.2008 13:02
Настръхнах!Хубаво за четене и ако си емоционален ,го преживяваш като тръпка!Страхотно!
цитирай
29. fenris - да ми подражаваш?
12.06.2008 14:09
Че ти си си уникална! Но благодаря за комплимента!:)
цитирай
30. verde - и аз понякога си открадвам по някоя ...
12.06.2008 14:24
и аз понякога си открадвам по някоя минута от работното време, за да чета историите ти. За тази...нямам думи.
Всъщност имам: като дочетох разказа, ми стана едно такова мило и топло на душата. Поздравления, кроталче!
цитирай
31. krotalka - diamantina5900
12.06.2008 16:09
Най-обикновените истории, ни вътдействат най силно!
цитирай
32. krotalka - Вълчо,
12.06.2008 16:11
бъдещето е пред теб. Както съм ти казвала аз се забавлявам.Понякога се получава и нещо добро...
цитирай
33. krotalka - verde,-
12.06.2008 16:12
отдавна не си писала! Липсва ми твойта психоложка!
цитирай
34. enforcer - Натъжава ме това...
12.06.2008 23:04
34 мнения - 34 трагедии... Хора - защо не вземете да живеете, а не да се криете като мишки в нета?!
цитирай
35. krotalka - enforcer,
12.06.2008 23:07
само да попитам, защо не последваш съвета си?
цитирай
36. enforcer - Хехе...
12.06.2008 23:30
Аз не съм тоя, дето "живее" в някакъв смахнат блог...
Т. е. - пояснявам - щото ти явно няма да можеш да го схванеш - аз не живея по блоговете и не съм гаден гризач като теб и производните ти...
цитирай
37. viki11 - Сега те разбрах, но опитай да го к...
14.06.2008 14:07
Сега те разбрах, но опитай да го кажеш по-ясно. Щом така си го намислила, направи го да се разбере. Защото е като приказка с неочакван край ,на която й липсва края. Имам предвид точно това между нея и него. В днешно време всякакви варианти са възможни. И най-важното е, да е истинският, а не наложеният от обществото като "морална норма". защото чувствата ни са определящи, а не измислиците на някого да контролира другите.
А също мисля, че това е повод за нов разказ, ако го включиш тук, това за майчинските й чувства, които ти казваш, че той бърка, е много сериозна тема и се претрупва. Отклонява се вниманието от онзи сюжет, бе направо са си два сюжета.
Аз съм за щастието, само това е важно.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: krotalka
Категория: Хоби
Прочетен: 1209293
Постинги: 98
Коментари: 2828
Гласове: 20000
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031