Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2008 14:48 - Албум със стари снимки
Автор: krotalka Категория: Изкуство   
Прочетен: 4942 Коментари: 18 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 


    Събуди се и погледна към него. Нямаше го. Пак се беше измъкнал без да го усети.Ядоса се. Много дълго продължаваше това. Вече втори месец, от както беше започнало. Прибираше се вечер късно. Казваше набързо някоя дума, извиняваше се, че е много уморен, хапваше каквото му сложи и лягаше. Понякога сядаше на дивана до нея, уж да погледат заедно телевизия, но неусетно заспиваше. Трябваше  да го буди за да се премести в леглото. Нещо не беше на ред... Криеше нещо...  Сигурна беше. Нещо ставаше... Никога не се бе държал така. Толкова години бяха заедно, толкова планове градяха за бъдещето, а сега, като че ли се бе отдалечил от нея. Дали не си беше намерил любовница? Отхвърли тая мисъл. Не, това няма как да е истина! В неделите си стоеше в къщи и се занимаваше с хобито...Ако си имаше друга, не би го правил?! Или пък това беше за да я заблуди? Не искаше да повярва , че подобно нещо може да се случи на тях. Знаеше хиляди истории, с други, но това, че и на нея може да и се случи никога не бе допускала.
       Стана и започна някак механично се зае с ежедневните неща. Вършеше всичко по навик. Изми се. Облече се. Оправи леглото. Мина в кухнята и си наля кафе, той вече го беше направил. Защо не я бе събудил? Защо в последно време толкова малко говореха един с друг? Какво да направи? Работеша но мислите не и даваха мира. С кого да поговори и поиска съвет? Позвъни на синовете, но те и двамата, след дежурните „Как си мамо?”, „Какво правите ?”, „Всичко ли е наред при вас ?”, бързаха да прекъснат разговора. Разбираше ги, имаха си свой живот и семейства. Имаха си свои грижи, не искаше да ги товари и с нейните. Какво да направи? Усещаше, че от ден на ден нещата и се изплъзват. Не си го внушаваше. Или пък наистина само така и  се струваше...? Защо не и казва, къде закъснява вечер? Беше го попитала в началото, но той само се усмихна и каза „Като му дойде времето ще разбереш”. Какво щеше да разбере, че си има друга, или че вече му е омръзнала? Втори път не посмя да здаде въпроса.  Колкото повече мислише за това, толкова повече се убеждаваше, че трябва да предприеме нещо. Не няма да търпи повече! Още сега ще си събере някои неща и ще замине! Ще отиде някъде. Все ще измисли къде. Може да отиде за една седмица на баните. Защо да не го направи? И без това тази година не успяха да отидат. Ще му даде да се разбере! Ще замине без да му се обади! Нека се чуди къде е и да я търси. Като не и казва, какво крие и тя ще се скрие от него. Ако пък му е все едно, още по добре. Ще избегнат ненужните обяснения.

      Започна да хвърля на леглото дрехи... Реши, че ще и потрябват някои документи и отвори чекмеджето, където ги държаха. Започна да рови и да преценява какво може да и е нужно, когато попадна на плик със стари снимки. Отвори го. Снимки от сватбата им. Снимки като бременна с големият син. Неговото изписване от родилният дом. Първя му рожден ден. Прощъпулника му. Малкият син. Още един рожден ден. Първият учебен ден. Кой беше това, малкият или големият? Прехвърляше ги една по една и си спомняше моментите, когато са правени. Колко щастие излъчваха лицата им. Това ли сме били? Боже колко сме се променили от тогава ! Разпръсна ги.  Взимаше някоя  и я гледаше дълго, дълго. Изживяваше отново и отново миговете запечатани на фотографската хартия.
      Крайно време  е да бъдат наредени в албум. Имаше такъв. Отдавна го беше приготвила, но все отлагаше.  Залепи първата, тази от сватбата. После започна да търси следващата . Отне и доста време. Когато свърши, държеше в ръцете си целият им съвместен живот. Започна отново да ги разглежда и се разплака. Плака дълго. Плака за отминалите мигове. Плака за всичко хубаво което беше преминало. Накрая вече сама не знаеше защо плаче. Просто плачеше и не можеше да се спре. Със сълзите си отиде и обзелото я отчаяние. Не няма да оставя нещата така! Изпълни я решителност. Реши да поговори с него. Още довечера. Най-добре е да изяснят веднъж за винаги всичко! Започна на ум да провежда разговора. Задаваше му въпрос и сама си отговаряше. Задаваше следващият и пак си отговаряше. Увлече се в този „диалог”. Аз ще му кажа така, той ще ми отвърне така....Продължи дълго и в един момент усети, че прекалява. Наложи си да спре. Знаеше от опит, че нещата никога не протичат така, както си ги представяме. Не се самонавивай! Заповяда си! Повтори го няколко пъти! Без самонавивки! Изчакай!. Обмисли добре. Къде отиде самоконтрола с който толкова се гордееш?!
        Довечера...! Довечера на всяка цена ще узнае какво става.
     Няма ли край тоя ден? Кога ще дойде вечерта?!. През цялото време си налагаше да не мисли за предстоящия разговор. Беше се приготвила и чакаше. Страхуваше  се от този разговор. Кълбо от нерви. Пренавита пружина, това представляваше, когато чу вратата да се отваря. Сега! Сега най-после ще разбере какво я очаква.
     - Миличко прибрах се!.
     Защо ли е весел? И защо се прибира толкова рано? Не нямаше да го пита. Страхуваше се от отговора. Не отиде да го посрещне, както правеше обикновенно.
       Мълчеше и чакаше. Чакаше го той да заговори пръв. Престори се на заета. Стоеше пред печката и бъркаше  яденето. Така имаше оправдание да не вдигне поглед. Не искаше да го погледне в очите.
   Нищо не забелязал , приближи се, целуна я по бузата. Прегърна я и възторжено заяви.
      - Най-после успях! Другият месец заминаваме на екскурзия. Тази за която толкова си мечтаехме едно време. Ще пътуваме с кораб. Две седмици само двамата. Наложи се да поработя малко повече извънредно, но успях да събера парите! – заяви с приповдигнат тон. Изговори всичко, като скоропоговорка. -  Не се ли радваш? –  изгледа я с очудване. Бе очаквал друга реакция.
      - Защо не ми каза? – само това и дойде на ум.
      - Исках да те изненадам. Нали днес е годишнината от сватбата ни. Не съм я забравил.Това е моят подарък за теб.

       Тя я беше забравила?! Каква каша! Каква фатална грешка щеше да направи?!Дали да му признае?  Беше си въобразявала толкова много и различни неща.... Закле се на ум, никога да не прибира албума със старите снимки.

     



Тагове:   албум,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nellka - :)))
23.06.2008 15:11
довечера ще разгледам стария албум :))
приятен разказ, Кроти :))
цитирай
2. kleopatrasv - Безупречно и истинско е !
23.06.2008 15:14
Доста изненадващ щеше да бъде подаръка, но ти със своята женска интуиция си го изпреварила и предопределила ! Весело пътуване !Очакваме те с нетърпение в България !
цитирай
3. vmir - Разказчето е перфектна илюстрация на интересните
23.06.2008 17:51
резки превъплъщения на истината. Поздравления!
цитирай
4. rummi - Еееее, доживяхме
23.06.2008 19:41
такава смяна на ролите. Не той, а тя да забрави за годишнината от сватбата. Да ни е честито на дамите, и да почерпим.
цитирай
5. yuliya2006 - Кроти просто част от живота, ист...
23.06.2008 20:28
Кроти просто част от живота, истинско с отворени очи!
Щастието , което цял живот търсим а то до нас тихо и вярно и обично...
СТРАХОТНО ПИШЕШ !
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
6. krotalka - nellka,
23.06.2008 20:50
добре е от време на време да си припомняме какво сме преживели...
цитирай
7. krotalka - Принцесо,
23.06.2008 20:51
понякога наистина виждаме опасност там, където не съществува!
цитирай
8. krotalka - vmir -
23.06.2008 20:52
наистина се случват и такива неща.
цитирай
9. krotalka - rummi -
23.06.2008 20:53
май ще трябва наистина да черпя...
цитирай
10. krotalka - yuliya2006
23.06.2008 20:54
аз му се радвам на моето щастие. Просто понякога без да искам въобръжението ми изиграва лоша шега!
цитирай
11. rummi - :-) и виртуално,
23.06.2008 20:55
с топла храна за душата, почерпката е разкош!
цитирай
12. krotalka - rummi
23.06.2008 20:56
и така става. Нямам нищо против и наистина да почерпя.
цитирай
13. rummi - това е предложение,
23.06.2008 21:51
за кралица достойно. благодаря!

цитирай
14. hristam - Разказваш все по-увлекателно!
23.06.2008 22:45
А това звучи сякаш е по действителен случай, твърде е достоверно! Кажи ми, че не си го измислила, иначе ще се комплексирам тутакси! :)))))
цитирай
15. viki11 - А сега...
23.06.2008 22:54
има ли такива мъже?!!
цитирай
16. krotalka - Хриси,
24.06.2008 07:56
нали съм ти казвала, че не мога да измислям. Просто описвам нещо станало....
цитирай
17. krotalka - viki11
24.06.2008 07:57
имам наистина и такива мъже!
Моя не си го давам!!!
цитирай
18. krotalka - zabavnata,
29.06.2008 18:35
Аз за това си го пазя!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: krotalka
Категория: Хоби
Прочетен: 1209385
Постинги: 98
Коментари: 2828
Гласове: 20000
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031