Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2009 15:02 - Има и такива дни
Автор: krotalka Категория: Изкуство   
Прочетен: 4639 Коментари: 29 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

      Има и такива дни, дето нищо не върви. Проклета песен, забила се беше в ума му и цял ден си я тананикаше. Искаше да я прогони, но не се получаваше. То и какво ли друго се получаваше днес. Празници а беше сам. Уж имаше толкова много приятели, но днес всеки се беше покрил...Обади се на няколко, оправдаха се със семейство и деца. Майната им! В други дни не можеше да се оттърве от тях. Сега, когато му трябваха, ги нямаше никакви. Защо ли се ядосва, я по-добре да се поразходи, може и да срещне някой. Стените го задушаваха, чувстваше се самотен и изоставен. Майната им, рече си за пореден път. Грабна ключовете на колата и излезе навън.

     Слънцето се показа из зад облаците, огря останалия тук там сняг и заблестя. Пролета идваше. Поредната пролет. Дали тоя път щеше да се влюби? Нали казваха, че пролетта била сезона на любовта. Бабини деветини. Кой вярва още на тия глупости. Той не вярваше. Стоеше здраво стъпил на земята. Любовта е за сантименталните глупаци. Секс да, но любов...? Имаше ли я въобще? Дали не я бяха измислили, просто за да оправдаят нелогичните си постъпки? Беше изпитвал влечени, не е като да не беше. Само че не и такова, че да му попречи да мисли и разсъждава логично.  Спомни си първата ученическа любов, глупост беше,  трая само до първото приземяване в леглото. После се отврати от сълзливите и писъмца, пълни с блудкави стихчета и картинки. Какво ли е станало с нея? Не я беше виждал отдавна. Бая зор видя, докато се оттърве от преследването и. После някак нещата се нареждаха от само себе си. Хващаше си мацка, обясняваше и какво иска и очаква от нея. Вкарваше я в леглото, ако му харесаше се задържаха по-дълго заедно, докато им омръзнеше.Това беше. Защо трябва да се усложняват нещата с приказки за любов? Кому е нужно? На него във всеки случай не. Така си му беше добре. Който иска да се жени. Сополиви хлапета не му трябват. Нали гледаше и приятелите си. Гледаха, как да се измъкнат, да дойдат при него и заедно да се позабляват. Добре си беше сам.  Само в такива дни, чувстваше някаква празнота. Времено е, ще му мине.

      Караше без да знае накъде. Нямаше определена цел. Излезе от града. Пътя беше чист и натисна педала на газта. Скороста го увлече. Късно видя спрелия камион, опита се да избегне удара. Изви рязко волана, почувства, че губи контрол над колата. Всичко се завъртя...Потъна в мрак.

      - Жив е, идва в съзнание – беше първото което чу. Помъчи се да отвори очи. Успя. Видя някакви размазани лица. Образите бяха размазани, като снимки не на фокус. Отново го обгърна мрака.  После дойде светлината. Ярка, примамваща. Викаше го. Някакви страни мисли се блъкаха в главата му. Негови ли бяха? Чуваше гласове или той говореше? Толкова нереално, като във филм се чувстваше. Нещо ставаше, а той не можеше да се намеси.

      Когато за втори път отвори очи, образите бяха по-ясни. Огледа се. Намираше се в болница. Помъчи се да си спомни. Видя отново спрелия камион. Нещата си дойдоха на място. Не беше изгубил паметта си. Опита се да се раздвижи и простена от болка.

      - Не се движете, сега ще повикам лекаря. – чу гласа, но не можеше да види кой говори.

      - Къде съм? Какво е състоянието ми? – Практичноста му взе връх, Искаше да е наясно, какво му предстои.

     - Сега ще дойде лекаря. Той ще Ви обясни. Аз съм тук на посещение, мъжът ми е на съседното легло – притежателката на гласа се появи в полезрението му. Видя му се като ангел. Завидя на щастливеца. Поиска да узнае повече, но лекарят дойде и прекъсна опитите му за разговор с нея.

      Оказа се, че се е оттървал леко. Счупен крак, сътресение на мозъка, натъртвания от колана. До седмица ще го изпишат.

      Внимателно обърна глава и се загледа в жената. Не беше нещо особено, виждал беше и по-големи красавици. Гледаше я как се надвесва над мъжът си и нежно му говори, гали ръката му и му вдъхва кураж. Не чуваше ясно думите, но лицето и издаваше такава загриженост и любов. Боже любов! Нали не вярваше, че съществува? Сега му се прииска наистина да я има. Прииска му се някоя, да е до него и да го гледа по същия начин. Животът е толкова кратък...! Май наистина съществува тая пущина.... Това бе последната мисъл, преди да потъне отново в съня.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martito - Май само когато усетим болезнено ...
04.03.2009 15:13
Май само когато усетим болезнено краткостта на живота, се замисляме за истински стойностните неща...
Поздрави!
цитирай
2. allbi - Поздрав!
04.03.2009 15:14
Изчетох го на един дъх...
Нямам думи...
Освен БРАВО!!!
цитирай
3. krotalka - martito,
04.03.2009 15:17
на накои хора е нобходимо това. Други приемаме нещата на доверие.

Благодаря ти.
цитирай
4. krotalka - Албенче,
04.03.2009 15:19
и аз ти благодаря за добрите думи. По друг начин го бях замислила, но това се получи накрая.
цитирай
5. miralyub - колкото и голям саможивец да си- ...
04.03.2009 15:46
колкото и голям саможивец да си- винаги идва момент когато имаш нужда от някой до себе си.
когато страдаш или боледуваш- това е още по необходимо.
цитирай
6. krotalka - Мира права си!
04.03.2009 15:48
В такива моменти, най-много имаме нужда, от човека до себе си!
цитирай
7. benra - има
04.03.2009 16:07
такива моменти, обикновено силно драматични, когато разбираш...Виждаш неща,които до момента са били невидими и неразбираеми.
ПОздрави за хубавия разказ!
цитирай
8. cindy - Kroti,
04.03.2009 16:24
бива си те! :)
Но да ме прощаваш краят нещо не се е получил. Ако го беше уморила накрая, щеше да е по-драматично. Добре де, не се сърди, шегувам се :))))))))
цитирай
9. krotalka - Бени,
04.03.2009 16:38
преломни моменти има във живота на всеки. въпросът е, как ще ги приемем и каква поука ще си извадим.

Поздрави и на теб.
цитирай
10. krotalka - Синди,
04.03.2009 16:41
аз съм миролюбив човек, нека си живее. Я си представи, каква мъка ще е за него, да се влюби и да не му отвърнат със същото. Има грехове да изплаща, трябва да се помъчи...
Иначе по съвсем друг начин го бях намислила, но в процеса на писането излезе това. Реших да не го променям.
цитирай
11. gothic - На мен финала ми хареса. . . Браво, ...
04.03.2009 17:15
На мен финала ми хареса...Браво, Танче!!!
цитирай
12. krotalka - Пламене,
04.03.2009 17:43
ценя мнението ти като мъж. Нали все пак главния герой е такъв.
цитирай
13. edinman - А така замириса
04.03.2009 20:26
А така замириса на пролет и се отвори приказка за
любов а иначе цяла зима-секс,секс,точка G...айде
да не ги изреждам другите:)
Хубав разказ!
цитирай
14. krotalka - edinman
04.03.2009 20:39
няма любов, нещо не вярвал тоя човек в нея...
Радвам се, че ти харесва разказа.
цитирай
15. rummi - сигурно да срещнеш любовта е по-лесно,
04.03.2009 21:51
отколкото да я разпознаеш :-)

хареса ми този разказ.
цитирай
16. compassion - Нуждите на биологичното тяло крещат и искат
04.03.2009 22:26
на животинско ниво и не търпят отлагане: без въздух, храна, вода бързо умираш....
Нуждите на душата се "чуват", когато си на духовно ниво и истинска жажда изпитваш и търсиш: свобода, истина, вяра, любов, хармония, Бог.... себе си.
цитирай
17. voinov50 - Наистина много интересно...
05.03.2009 08:34
Поздравления и от мен!
цитирай
18. krotalka - rummi,
05.03.2009 12:27
зависи как гледаш. Ако имаш сърце ще я познаеш.

Радвам се, че ти е харесало.
цитирай
19. krotalka - compassion,
05.03.2009 12:28
може би, когато претърпим някакъв катаклизъм, сме в състояние да прозрем нещата.
цитирай
20. krotalka - voinov50,
05.03.2009 12:30
интересно или не, но такива неща наистина се случват.

Приемам с благодарност поздравленията.
цитирай
21. iliada - Крот!!
05.03.2009 12:46
И хубаво и тъжно!:)
цитирай
22. krotalka - Илиана,
05.03.2009 13:02
така е и в живота. Все пак края е отворен, може и да му дойде акъла.
цитирай
23. drlubenova - Живо и емоционално! И края е като в ...
05.03.2009 19:10
Живо и емоционално! И края е като в живота.
цитирай
24. drlubenova - Много люта змия!
05.03.2009 19:10
Много люта змия!
цитирай
25. krotalka - drlubenova,
05.03.2009 19:15
така е. Живота е най-добрия разказвач, трябва само да се огледаме.
Змията отговаря на НИК-а ми.
цитирай
26. tota - Кроти,
05.03.2009 22:17
поздрави за разказа! Продължавай, добър разказвач си. Хубава вечер!!
цитирай
27. krotalka - Тота,
06.03.2009 00:02
отдавна не бях писала разкази. Ще гледам да наваксам.
цитирай
28. анонимен - Привет, Кроти!
06.03.2009 10:17
В такива моменти самотата тежи най-много...
Дали ти се връща вдъхновението вече, идва пролет,
природата се събужда за нов живот и настроение,
действай и пиши, защото го умееш!:)))
цитирай
29. krotalka - Виши,
06.03.2009 11:00
то вдъхновението си е тук, ама мързела ми идва в повече. Имах да свърша куп неща и за това зарязах писането. Трябва и време за четене да се намери, не може само да се пише...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: krotalka
Категория: Хоби
Прочетен: 841861
Постинги: 98
Коментари: 2829
Гласове: 19992
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930