Има и такива дни, дето нищо не върви. Проклета песен, забила се беше в ума му и цял ден си я тананикаше. Искаше да я прогони, но не се получаваше. То и какво ли друго се получаваше днес. Празници а беше сам. Уж имаше толкова много приятели, но днес всеки се беше покрил...Обади се на няколко, оправдаха се със семейство и деца. Майната им! В други дни не можеше да се оттърве от тях. Сега, когато му трябваха, ги нямаше никакви. Защо ли се ядосва, я по-добре да се поразходи, може и да срещне някой. Стените го задушаваха, чувстваше се самотен и изоставен. Майната им, рече си за пореден път. Грабна ключовете на колата и излезе навън.
Слънцето се показа из зад облаците, огря останалия тук там сняг и заблестя. Пролета идваше. Поредната пролет. Дали тоя път щеше да се влюби? Нали казваха, че пролетта била сезона на любовта. Бабини деветини. Кой вярва още на тия глупости. Той не вярваше. Стоеше здраво стъпил на земята. Любовта е за сантименталните глупаци. Секс да, но любов...? Имаше ли я въобще? Дали не я бяха измислили, просто за да оправдаят нелогичните си постъпки? Беше изпитвал влечени, не е като да не беше. Само че не и такова, че да му попречи да мисли и разсъждава логично. Спомни си първата ученическа любов, глупост беше, трая само до първото приземяване в леглото. После се отврати от сълзливите и писъмца, пълни с блудкави стихчета и картинки. Какво ли е станало с нея? Не я беше виждал отдавна. Бая зор видя, докато се оттърве от преследването и. После някак нещата се нареждаха от само себе си. Хващаше си мацка, обясняваше и какво иска и очаква от нея. Вкарваше я в леглото, ако му харесаше се задържаха по-дълго заедно, докато им омръзнеше.Това беше. Защо трябва да се усложняват нещата с приказки за любов? Кому е нужно? На него във всеки случай не. Така си му беше добре. Който иска да се жени. Сополиви хлапета не му трябват. Нали гледаше и приятелите си. Гледаха, как да се измъкнат, да дойдат при него и заедно да се позабляват. Добре си беше сам. Само в такива дни, чувстваше някаква празнота. Времено е, ще му мине.
Караше без да знае накъде. Нямаше определена цел. Излезе от града. Пътя беше чист и натисна педала на газта. Скороста го увлече. Късно видя спрелия камион, опита се да избегне удара. Изви рязко волана, почувства, че губи контрол над колата. Всичко се завъртя...Потъна в мрак.
- Жив е, идва в съзнание – беше първото което чу. Помъчи се да отвори очи. Успя. Видя някакви размазани лица. Образите бяха размазани, като снимки не на фокус. Отново го обгърна мрака. После дойде светлината. Ярка, примамваща. Викаше го. Някакви страни мисли се блъкаха в главата му. Негови ли бяха? Чуваше гласове или той говореше? Толкова нереално, като във филм се чувстваше. Нещо ставаше, а той не можеше да се намеси.
Когато за втори път отвори очи, образите бяха по-ясни. Огледа се. Намираше се в болница. Помъчи се да си спомни. Видя отново спрелия камион. Нещата си дойдоха на място. Не беше изгубил паметта си. Опита се да се раздвижи и простена от болка.
- Не се движете, сега ще повикам лекаря. – чу гласа, но не можеше да види кой говори.
- Къде съм? Какво е състоянието ми? – Практичноста му взе връх, Искаше да е наясно, какво му предстои.
- Сега ще дойде лекаря. Той ще Ви обясни. Аз съм тук на посещение, мъжът ми е на съседното легло – притежателката на гласа се появи в полезрението му. Видя му се като ангел. Завидя на щастливеца. Поиска да узнае повече, но лекарят дойде и прекъсна опитите му за разговор с нея.
Оказа се, че се е оттървал леко. Счупен крак, сътресение на мозъка, натъртвания от колана. До седмица ще го изпишат.
Внимателно обърна глава и се загледа в жената. Не беше нещо особено, виждал беше и по-големи красавици. Гледаше я как се надвесва над мъжът си и нежно му говори, гали ръката му и му вдъхва кураж. Не чуваше ясно думите, но лицето и издаваше такава загриженост и любов. Боже любов! Нали не вярваше, че съществува? Сега му се прииска наистина да я има. Прииска му се някоя, да е до него и да го гледа по същия начин. Животът е толкова кратък...! Май наистина съществува тая пущина.... Това бе последната мисъл, преди да потъне отново в съня.
Поздрави!
04.03.2009 15:14
Нямам думи...
Освен БРАВО!!!
Благодаря ти.
когато страдаш или боледуваш- това е още по необходимо.
ПОздрави за хубавия разказ!
Но да ме прощаваш краят нещо не се е получил. Ако го беше уморила накрая, щеше да е по-драматично. Добре де, не се сърди, шегувам се :))))))))
Поздрави и на теб.
Иначе по съвсем друг начин го бях намислила, но в процеса на писането излезе това. Реших да не го променям.
04.03.2009 20:26
любов а иначе цяла зима-секс,секс,точка G...айде
да не ги изреждам другите:)
Хубав разказ!
Радвам се, че ти харесва разказа.
хареса ми този разказ.
Нуждите на душата се "чуват", когато си на духовно ниво и истинска жажда изпитваш и търсиш: свобода, истина, вяра, любов, хармония, Бог.... себе си.
Радвам се, че ти е харесало.
Приемам с благодарност поздравленията.
Змията отговаря на НИК-а ми.
06.03.2009 10:17
Дали ти се връща вдъхновението вече, идва пролет,
природата се събужда за нов живот и настроение,
действай и пиши, защото го умееш!:)))
2. Нещо релаксиращо!
3. Илиада - изложба 2008
4. Важно е да се знае!
5. Нещо и за стомаха!
6. Знаците на съдбата
7. Нещо за оправяне на настроението
8. Хармония с вселената!
9. Мъжът и жената "интимно"
10. 58 руски "мъдрости" поднесени от Янчев
11. Харесва ми безидейноста
12. Славунчо - нов дом
13. МОЖЕ ДА МЕ ВИДИТЕ ТУК
14. злото ми куче
15. още една отлетяла птичка
16. Купон до дупка
17. Песен
18. Наръчник за блогери
19. Законите на Мърфи
20. "Котарашки истории"
21. Рошавите мисли на една чайка