Постинг
11.06.2009 12:20 -
Професионална деформация
Голям проблем тежеше на плещите на пенсионирания учител Китов. Вече няколко месеца го тормозеше и измъчваше.
Пенсионира се преди половин година, не че му се искаше, но го накараха. Примери се. Нямаше как. Нареждане от горе. Подмладяване на учителския състав. Така казаха. То младите са се засилили да стават даскали, ама като беше решила директорката да назначи племеницата си, дето едвам избута с връзки учителския, намери му цаката. Първите един два месеца се ядваше. Почина си, пообиколи родата и Родината. Видя едно друго, дето все беше отлагал, но после, като човек свикнал цял живот да работи, го хвана съклет. Наближаваше и зимата. Как да се плащат сметките за парното? С две пенсии трудно щяха да свържат двата края. Намери разрешение и на тоя въпрос. Сватята му, на малкия син тъщата, имаше връзки и го уреди пазач. Не беше кой знае каква работа. Не му тежеше, имаше време да си чете вестниците, пък и да поприказва с хора. Приказките, това беше нещото, което му липсваше. Цял живот беше приказвал. По цял ден от клас в клас и говорене, говорене. В някои дни, когато часовете му бяха много, като се прибереше в къщи не му се проговаряше и дума. По някога даже се беше шегувал – Като се пенсионирам, ще мълча, ще мълча. Е намълча се. Сега му се искаше да приказва. Навик, какво да се прави. Улавяше се, че както си върви по улицата, замислен за свои си работи, си говори сам. Усещаше го по странните погледи, които му хвърляха минувачите. Стряскаше се и се чувстваше неудобно. Дали няма да се случи негов ученик . По улицата както и да е, минали заминали. Я се случат познати, я не. От друга страна много ученици имаше, толкова много бяха минали през класовете му. Знае ли човек... Нкой път, до като чака на спирката рейса, пак си говореше, изразяваше яда си, че рейса закъснял или нещо друго. И в рейса си говореше. Там вече беше най-страшно, защото в него пътуваха и познати. Взе да се плаши от себе си и за себе си. Ще го помислят за луд и ще го вкарат в лудница. Стане ли това, ходИ доказвай, че си нормален, че това е професионална деформация. Беше вечно нащрек. Опитваше се да се контролира, ама това го изнервяше още повече. Престраши се и сподели с жена си, не получи очакваната подкрепа, даже думите и – Дърто изкукуригваш вече, старост-нерадост – го засегнаха. Да каже на децата, не върви. Не му се щеше да ги занимава с неговите проблеми, имаха си свои. Интелегентен човек беше, цял живот за единия авторетет се беше борил, а сега можеше да го загуби. На работата гледаше да се заприказва с някой, дано му мине, ама и тама шофьорите, защото работеше в един гараж на маршрутните таксита, нямаха време за приказки. Кой знае какво щеше да се случи с него, ако един ден, не му хрумна спасителната идея. Решението дойде от там от където най-малко бе очаквал. Псувайки, както само шофоьорите могат да го правят(те май хамалите ги бият), пред него спря едно от такситата. Изнервен беше човека, защото му се развалило хендсфрито, катаджиите го спряли и го глобили - говорил по джиесема. Въобще не разбра за какво става дума. Премигна няколко пъти, ама срам не срам попита какво ще да е това. Ядосан, все още псувайки, шофьора му показа слушалката, дето си я закрепва на ухото и така може да говори свободно. Заприлича му на по-големичко слухово апаратче. Беше виждал и друг път по ушите, предимно на младежите такива неща, ама не знаеше за какво служат. Даже в един момент си помисли, че много младежи са оглушали от силната музика. Изведнъж му просветна. Помоли момчето, ако не му трябва тая джаджа да му я даде. Изгледа го неразбиращо, но все пак му я подари.
Сега господин Китов, със слушалката на ухо, върви спокойно по улиците. Въобще не се страхува. И да проговори, кой ще познае, дали говоро по джиесема или си говори сам. Може и да сте го срещали. Висок мъж, добре облечен, с побеляла коса и със слушалка на ухото. Ако не сте, може и да ви се случи...
Пенсионира се преди половин година, не че му се искаше, но го накараха. Примери се. Нямаше как. Нареждане от горе. Подмладяване на учителския състав. Така казаха. То младите са се засилили да стават даскали, ама като беше решила директорката да назначи племеницата си, дето едвам избута с връзки учителския, намери му цаката. Първите един два месеца се ядваше. Почина си, пообиколи родата и Родината. Видя едно друго, дето все беше отлагал, но после, като човек свикнал цял живот да работи, го хвана съклет. Наближаваше и зимата. Как да се плащат сметките за парното? С две пенсии трудно щяха да свържат двата края. Намери разрешение и на тоя въпрос. Сватята му, на малкия син тъщата, имаше връзки и го уреди пазач. Не беше кой знае каква работа. Не му тежеше, имаше време да си чете вестниците, пък и да поприказва с хора. Приказките, това беше нещото, което му липсваше. Цял живот беше приказвал. По цял ден от клас в клас и говорене, говорене. В някои дни, когато часовете му бяха много, като се прибереше в къщи не му се проговаряше и дума. По някога даже се беше шегувал – Като се пенсионирам, ще мълча, ще мълча. Е намълча се. Сега му се искаше да приказва. Навик, какво да се прави. Улавяше се, че както си върви по улицата, замислен за свои си работи, си говори сам. Усещаше го по странните погледи, които му хвърляха минувачите. Стряскаше се и се чувстваше неудобно. Дали няма да се случи негов ученик . По улицата както и да е, минали заминали. Я се случат познати, я не. От друга страна много ученици имаше, толкова много бяха минали през класовете му. Знае ли човек... Нкой път, до като чака на спирката рейса, пак си говореше, изразяваше яда си, че рейса закъснял или нещо друго. И в рейса си говореше. Там вече беше най-страшно, защото в него пътуваха и познати. Взе да се плаши от себе си и за себе си. Ще го помислят за луд и ще го вкарат в лудница. Стане ли това, ходИ доказвай, че си нормален, че това е професионална деформация. Беше вечно нащрек. Опитваше се да се контролира, ама това го изнервяше още повече. Престраши се и сподели с жена си, не получи очакваната подкрепа, даже думите и – Дърто изкукуригваш вече, старост-нерадост – го засегнаха. Да каже на децата, не върви. Не му се щеше да ги занимава с неговите проблеми, имаха си свои. Интелегентен човек беше, цял живот за единия авторетет се беше борил, а сега можеше да го загуби. На работата гледаше да се заприказва с някой, дано му мине, ама и тама шофьорите, защото работеше в един гараж на маршрутните таксита, нямаха време за приказки. Кой знае какво щеше да се случи с него, ако един ден, не му хрумна спасителната идея. Решението дойде от там от където най-малко бе очаквал. Псувайки, както само шофоьорите могат да го правят(те май хамалите ги бият), пред него спря едно от такситата. Изнервен беше човека, защото му се развалило хендсфрито, катаджиите го спряли и го глобили - говорил по джиесема. Въобще не разбра за какво става дума. Премигна няколко пъти, ама срам не срам попита какво ще да е това. Ядосан, все още псувайки, шофьора му показа слушалката, дето си я закрепва на ухото и така може да говори свободно. Заприлича му на по-големичко слухово апаратче. Беше виждал и друг път по ушите, предимно на младежите такива неща, ама не знаеше за какво служат. Даже в един момент си помисли, че много младежи са оглушали от силната музика. Изведнъж му просветна. Помоли момчето, ако не му трябва тая джаджа да му я даде. Изгледа го неразбиращо, но все пак му я подари.
Сега господин Китов, със слушалката на ухо, върви спокойно по улиците. Въобще не се страхува. И да проговори, кой ще познае, дали говоро по джиесема или си говори сам. Може и да сте го срещали. Висок мъж, добре облечен, с побеляла коса и със слушалка на ухото. Ако не сте, може и да ви се случи...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Връзки с България
2. Нещо релаксиращо!
3. Илиада - изложба 2008
4. Важно е да се знае!
5. Нещо и за стомаха!
6. Знаците на съдбата
7. Нещо за оправяне на настроението
8. Хармония с вселената!
9. Мъжът и жената "интимно"
10. 58 руски "мъдрости" поднесени от Янчев
11. Харесва ми безидейноста
12. Славунчо - нов дом
13. МОЖЕ ДА МЕ ВИДИТЕ ТУК
14. злото ми куче
15. още една отлетяла птичка
16. Купон до дупка
17. Песен
18. Наръчник за блогери
19. Законите на Мърфи
20. "Котарашки истории"
21. Рошавите мисли на една чайка
2. Нещо релаксиращо!
3. Илиада - изложба 2008
4. Важно е да се знае!
5. Нещо и за стомаха!
6. Знаците на съдбата
7. Нещо за оправяне на настроението
8. Хармония с вселената!
9. Мъжът и жената "интимно"
10. 58 руски "мъдрости" поднесени от Янчев
11. Харесва ми безидейноста
12. Славунчо - нов дом
13. МОЖЕ ДА МЕ ВИДИТЕ ТУК
14. злото ми куче
15. още една отлетяла птичка
16. Купон до дупка
17. Песен
18. Наръчник за блогери
19. Законите на Мърфи
20. "Котарашки истории"
21. Рошавите мисли на една чайка
