Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.10.2009 18:33 - Колегата - разказ от архива
Автор: krotalka Категория: Изкуство   
Прочетен: 8781 Коментари: 23 Гласове:
13



Малко предистория: Преди повече от година, мой "доброжелател-почитател" се беше вмъкнал в блога ми и изтрил всичките ми постинги! Успя да постигне целта си. Разстроих се много! Вина за това имам и аз самата, от мързел си бях сложила паролата еднаква с НИК-а ми. Благодаря на Avangardi, че успя да спаси всичките заедно с коментарите! 
Ето един от първите ми разкази, който си обичам.




                                          КОЛЕГАТА



      Не бяхме и очаквали такова нещо. Нали сме само жени събрани на едно място, много се зарадвахме, когато шефа ни предупреди, че от утре имаме нов колега. Колега, мъж при нас! Започнахме да се чудим и да гадаем, що ли за човек ще е, дето сам ще се навре на работа тук. Кикотихме се и изказвахме различни предположения. Какво ли представлява? Дали е хубав? И най-важното дали е женен?!. Бяхме пет в стаята, само Ленчето беше женена, останалите все още си търсихме късмета. То не че много бързахме да го намерим, но все пак, друго си е да има мъж между нас. Нищо не се знае, може да се окаже интересно да флиртуваме с него. Дали щеше да устои на чара на Тони.  Леле колко мъжки сърца беше разбила, Само като запърха с мигли, поеме дълбоко дъх , ама така, че балконите и заплашват да ръзкъсат затвора на стягащата ги блузка и мъжете падаха в краката и. Дали щеше да и устои или и неговият скалп щеше да увисне на колана опасал тънкото и кръстче. Петрана или Пепи, както държеше да и викаме, също не бе за подценяване. Като запрестъпва ситно ситно и от кръста на долу тялото и се вие като змия. Лигите им потичаха на мъжете. Вратовете си счупваха да гледат след нея. Веднъж един така се беше зазяпал, блъсна се в стъклената врата на изхода. Добре, че портиера забеляза навреме, та успя да го дръпне да не я счупи. Щеше ли да се поддаде на нагона си и да падне в краката им? Ели беше тиха вода. Все разправяше, че си има сериозен приятел и другите мъже не я интересуват. Още не го бяхме виждали тоя неин мистичен приятел. Може и да го беше измислила. Кой я знае, нали казват хората „Тихите води са най-дълбоки”. Моя милост не можеше да се мери с двечките мъжеубийки, но не бях и за изхвърляне. Така де, най-умна бях от всичките. Все на мен струпваха най-тежката и отговорна работа. Като трябваше да се свърши нещо спешно, шефа все на мен го пробутваше. Траех си щото , другите две кикимори, правеха мили очи на шефовете и местата им бяха бетонирани. Как си ги бяха бетонирали, сами се сещайте. Ели не я закачат, щото е племенница на големият шеф, а Ленчето беше малко пред пенсия и нямаше да я махнат. С една дума аз бях работното магаре. Не че ми тежеше, ама на моменти ми докривяваше. Аз се отплеснах, бях почнала да ви разказвам за новия колега и очакванията ни. Питахме се коя ли първа ще му се обеси на врата Тони или Пепи. Дали си пада по големи „очи” или го привличат врътливи дупета.
На следващият ден всички се бяхме издокарали като за парад. Тони беше облекла такава тясна блузка, сигурно я бе измъкнала от племенницата си, дето носи два номера по-малки дрехи. Пепи напъхала достойнството си в толкова тесни дънки, че си помислих как ли ги е обула, дали преди това не се е намазала с масло за да може да влезе в тях?. Ели, нали го дава „срамежливото кокиче” си беше намъкнала някаква блузка с безброй воланчета и финтифлюшки. Даже Ленчето беше с нова прическа и краката и бяха напъхани в нещо различно от вечните и ортопедични обувки. Моя милост както винаги си бе с костюм. Аз така си ходя щото съм сериозна и делова жена. Е костюмчето ми беше ново, доста пари се изръсих предната вечер за него, но кой ти гледа. Ако ми излезеше късмета, щеше да си струва. Всички се бяхме строили и тръпнехме в очакване. Така де мъж щеше да дойде в нашето женско царство.
Не се наложи да чакаме дълго. Малко след началото на работният ден, даже кафето още не си бяхме изпили и шефът го доведе. Какво да ви разправям. Истински Аполон. Висок, строен с едни такива фантастични сини очи, като го погледнеш и потъваш в тях. Устата му създадена само за целувки. Аполон ряпа да яде пред него. Статуята на митичният Давид, само че облечена. Красота и съвършенство. Всички си глътнахме езиците. Тони започна да диша тежко, тежко и „очите и” заплашваха всеки момент да напуснат затвора на блузката. Представи го шефа, представихме се и ние, както си му е редът и шефа ми вика.
- Оставям на теб да го въведеш в работата. Ти най-добре знаеш кое как става. За сега го прикрепям към теб.
Мед ми капна на сърцето, значи шефа бе на ясно, кой върши цялата работа тук. До мен ще седи! Ще го въведа в работата пък каквото сабя покаже. Другите ме изгледоха завистливо. Да са пукнат от яд. Веднъж щастието да е на моя страна. Пепи се завъртя покрай бюрото ми, опита се да пофлиртува с него ама не я огря. Погледна ме той, намигна ми така, че сърцето ми пропусна не един а два удара и вика
     - Давай да се залавяме за работа.
     Истински симпатяга. Мъж на място. Такива ги харесвам – работливи. Издигна ми се в очите.
     Така продължи повече от два месеца. Той до мен на бюрото, другите далеч от нас двамката. Време беше да започне да работи сам, но като,че ли не му се искаше да се отдели от мен. Приказките пак си вървяха както преди. Сутрин Пепи и Тони докато си пием кафенцто разправяха за поредните си завоевания и победи. Хвърляха му премрежени, подканващи погледи а той само се усмихваше поглеждаше към мен, намигваше ми и се отправяше на мястото си. Говореше повече с мен. На другите много, много внимание не обръщаше. В сърцето ми започна да се промъква една надежда. Можеше пък и на пук на другите да се случи нещо.
      - Имам ти доверие – така ми каза вчера - С теб се разбираме така добре, явно ще станем страхотен екип. Имам изненада за теб. Утре на партито ще ти я покажа.
      Не обърнах внимание на завистливите погледи на двете сексбомби. Нека се пукат от завист. Така им се пада. Не всички мъже си губят акъла по прелестите им. Има и такива които ценят ума в една жена. Каква ли ще е изненадата му?. Какво ли е намислил? Другите също бяха чули - използваха излизането му от стаята за да ме заразпитват. Какво можех да им кажа и аз самата знаех колкото тях.
       Ето вече сме утре. Половината нощ прекарах в мисли, какво ли ще ми каже. Дали не смята да ми направи предложение. Не не може да е това. Та той даже не е направил и опит да ме целуне, за друго да не говорим. Дали няма да иска да направим заедно фирма. Може и това да е. Да ама той каза – ще ти покажа. Значи е нещо друго. Мислиех, премислях но така и нищо разумно не ми дойде на ум. Е сега ще видим. Остават минути докато се появи. Виждам го че спира колата. Излезе, видя, че го чакам и ме повика.
       - Ела да ти покажа изненадата.
        Приближих се до колата. В тоя момен другата врата се отвори и от там се измъкна още един красавец. Това ли беше изненадата му? Кой беше тоя? Да ме запознава с него ли бе решил?
       - Запознай се с приятелят ми. Толкова много съм му говорил за теб, даже беше започнал да ме ревнува. Знае, че само него си обичам, ама такъв е ревнивец! – закачливо подхвърли прегърна приятеля си и нежно го целуна....





     



Гласувай:
13



1. mamas - Поздрави!
06.10.2009 18:37
Този съм го чела някъде. Дали тук преди година или на едно друго място...
Хареса ми! Супер изненада :)))
цитирай
2. veninski - Какво време, какво чудо? Позд...
06.10.2009 18:42
Какво време, какво чудо?
Поздравление за разказа!
цитирай
3. krotalka - Славе,
06.10.2009 18:45
само тук съм го пускала, значи е било тук.
Радва ме, че ти е направил впечетление и си го запомнила.
Усмивки за теб!
цитирай
4. krotalka - veninski
06.10.2009 18:48
и на мен ми се приисква понякога да изкрещя "О времена, о нрави"! Какво да се прави, трябва да се свиква...
Радва се, че ти е харесал.
цитирай
5. martito - Мъж-изненада! Да му се не види;)))
06.10.2009 20:27
Мъж-изненада! Да му се не види;)))
цитирай
6. анонимен - И аз като че ли добре си спомням края,
06.10.2009 20:30
коментирахме по него...
:)))
цитирай
7. krotalka - Март изненада я,
06.10.2009 20:38
внимавай да не бъдеш и ти така изненадана..
Весела вечер!
цитирай
8. krotalka - Виши,
06.10.2009 20:40
сигурно си го спомняш, защото имам и твой коментар под разказа.
Това е за по-новите блогери. Реших да пусна някои от старите си разкази, просто за разнообразие.

Спокойна и усмихната вечер!
цитирай
9. allbi - ха ха
06.10.2009 20:42
чак ми клюмна кокичето :))
Супер !
цитирай
10. nadezda - А, аз си помислих, че ще представи ...
06.10.2009 21:17
А ,аз си помислих, че ще представи приятелката си...разочарование....еее,жалко за хубавия мъж!Поздрави!
цитирай
11. krotalka - Албенче,
06.10.2009 21:48
кога успя да цъфне, не му ли е рано?

Весела вечер!
цитирай
12. krotalka - Наде,
06.10.2009 21:49
в днешно време, с тия изнежени мъже, това ще е по-вероятния вариант.
цитирай
13. allbi - е
06.10.2009 22:25
щом се повтори люляка тая година, колко му е на кокичето ми :)
ама много ми хареса „срамежливото кокиче” ;)

пък за пича в женския колектив :))
тамън да няма кавги - безопасна игла ;)
цитирай
14. krotalka - Албенче,
06.10.2009 22:57
тоя израз го използвахме навремето, не съм го измислила аз,
Представям си, какво щеше да стане, ако пича не беше "безопасна игла"...
цитирай
15. elinora - Ееее,такъв синеок Аполон
06.10.2009 23:19
и да не си пада по жени...Няма справедливост на този свят.Чудесен разказ,много ми хареса и като стил и като описание на героите и като всичко.Браво.
цитирай
16. djgator - Таня
06.10.2009 23:53
Понякога живота е гаден :)) А совите, не са това...
цитирай
17. kass - krotalka
07.10.2009 00:17
eeee, ама какъв е този край, аз тъкмо се кефих, че най-после един мъж сред жените, а то...
Неочакван край :) поздрави
цитирай
18. avangardi - Танечка, благодаря ти,
07.10.2009 07:09
но не съм направила нищо повече, което ти не би направила за мен или всеки друг приятел!
Заслужават спасение и се радвам, че отново разказа вижда бял свят-)))
Прегръдки и целувки!
цитирай
19. krotalka - elinora,
07.10.2009 09:32
като се поогледам, виждам все едни такива красавци, дето са се изпедерастили! Какво да се прави, това е положението!
Радвам се, че ти е харвсала моята измислица!
Благодаря ти за хубавите думи!
цитирай
20. krotalka - Веско,
07.10.2009 09:34
гаден го правим ние! Голяма мимикрия!
цитирай
21. krotalka - Касс,
07.10.2009 09:36
обичам неочаквания край, почти толкова, колкото и отворения.

Весел ден!
цитирай
22. krotalka - Илче,
07.10.2009 09:38
за мен, това което направи е МНОГО! Направи го по свое желание, без да се познаваме или да съм те молила! Върна ми вярата, че все още се среща доброта сред хората!

Прегръщам те от сърце!
цитирай
23. velichka84 - здр.
29.10.2009 02:04
разбира се, не харесвам негативните Ви коментари за моите публикации, но Вие поне имате право да критизирате, защото познавате и двете общества.
НАМИРАМ ГО ОБАЧЕ ЗА МНОГО ГАДНО НЯКОЙ ДА ТИ ИЗТРИЕ ВСИЧКИТЕ ПОСТИНГИ. МЕН ВЕЧЕ МЕ ЗАПЛАШВАТ ГЕРОИТЕ МИ ОТ ДНЕВНИКА МИ ДА ГО НАПРАВЯТ. Направих си още един блог и имам всичко и в компа си. Пожелавам Ви успех, макар че също не харесвам написаното от вас. Въпрос на вкус.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: krotalka
Категория: Хоби
Прочетен: 1209320
Постинги: 98
Коментари: 2828
Гласове: 20000
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031