Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2009 12:30 - Предизвикани спомени
Автор: krotalka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8676 Коментари: 26 Гласове:
15



     Постингите на Мира, Соу и Хара от вчера и днес събудиха в мен един спомен.
Синът ми( деветокласник)отиде в ново училище.Годината е 1993. Поради ред причини не започна от началото на учебната година, а десетина дни по-късно. Децата са заедно още от осми клас и всички  се познават. Той е нов и  неориентиран. Интересувах се как ще успее да се адаптира. Какви са впечетленията му от класа и учителите. Не мина и седмица и един ден се върна разстроен . Разказа ми, че четири  МОМИЧЕТА от класа се появили в час полупияни!?! Това ме заинтригува и го поразпитах за повече подробности. Оказа се че четворката момичета, провалят часовете, тероризират другите деца и никой от учителите не обръща внимание на това?! 
     Прекипя ми, когато един ден съвсем разстроен ми обясни, че едното от момичетата се обърнало към него с думите – „Много те харесвам и искам да ме чукаш”?!?!?!   Знам че момичетата се развиват по-бързо в полово отношение от момчетата, ама това не е развитие, това си е направо развинтване! Замислихме се със спруга ми, какво можем да направим? Не искахме да оставим нещата да се оправят от само себе си. Явно беше, че няма да се случи. Не обичахме да ходим на родителски среши и не го правихме, но когато съвсем скоро след тоя случай, детето обяви, че ще има такава, отидохме и двамата. Класната им се оказа добра, но в конфликт с директорката на училището и заради това неспособна да предприеме никакви действия. Чест и прави признанието. Явно инициативата трябваше да дойде от родителите. Освободи ни от присъствието си и ни остави ние  да решаваме. Обадиха се много родители с оплаквания. Прегрешенията на „великолепната четворка” бяха наистина много. Никой не беше се осмели да повдигне въпроса или просто чакаше друг да я свърши тая работа. След дълги дебати се стигна до решението да напишем писмо с оплаквания до директорката. По-късно се разбра, че е знаела всичко това, но си е траела. Една от родителките, журналистка по професия и била приятелка. Момичетата бяха все от семейства с образовани родители(юристи, журналисти, икономисти).
      Големият проблем изникна, кой родител да напише писмото и да събере подписите на останалите . Всеки се измъкваше. На никого не му се занимаваше с тая работа. Накрая на мъжът ми му писна и заяви, че той ще я свърши. Поделихме си нещата. Той написа писмото, а аз обикалях в продължение на седмица родителите за да събера необходимите подписи. Наложи се някои да посетя на работните им места. Последва тържествено го връчване  написмото, като преди това поисках да бъде заведено под входящ номер! Това е много важно! Искате ли молбата или жалбата ви или там каквото и да е друго да не бъде отминато без отговор, то трябва да бде заведено с входящ нпмер. Мерките бяха взети за по-малко от седмица.  Едни напуснаха доброволно, други бяха принудени да го направят и в класа се възцари мир.
      Какво ли щеше да се случи, ако не бяхме взели мерки? Не е необходимо да гадая. Виждам и чета, какво се случва. Всеки иска някой друг да се нагърби да свърши досадната и неприятна работа, а ние си стоим пред комповете и си пишем по форуми и блогове....


           


Тагове:   спомени,


Гласувай:
15



Следващ постинг
Предишен постинг

1. hara73 - Да ето един пример,
07.10.2009 12:38
че винаги има, какво да се направи. От нас зависи...
цитирай
2. анонимен - Кошмарна история!!
07.10.2009 12:39
И децата се изчекнаха!!
цитирай
3. krotalka - Така е Хара!
07.10.2009 12:45
Има какво да се направи, но инициативата трябва да е на РОДИТЕЛИТЕ! Те са тези,които трябва да си развалят кефа и да се заемат с оправяне на нещата.
Извънземните няма да дойдат да ни оправят.
цитирай
4. krotalka - Вихре,
07.10.2009 12:45
това беше преди 16 години! Сега нещата са ощепо-страшни.
цитирай
5. allbi - ...
07.10.2009 12:49
Кроти, съвпадение ли е това или удобно
извинение, но класната на едната ми
щерка също си признава, че е в конфликт
с директора, а на другата я страх дори
да си го признае...
относно секса нещата сега са още по-страшни
а дори и да се опитаме да направим нещо то се
губи на фона на безхаберието
цитирай
6. krotalka - Албенче,
07.10.2009 12:52
сега конфликтите и прегрешенията са още по-страшни. Не забравяй, че от този случай са минали 16 години.
Родителите са тези, които трябва да действат. В това съм твърдо убедена!
цитирай
7. allbi - ...
07.10.2009 12:55
но както писах и при Бени
ако липсва доверието и споделянето
тогава дори някои хора не разбират
какво и се случва с децата им...

цитирай
8. анонимен - Вярно е,Кроти!
07.10.2009 12:55
Щастлива съм,че децата ми завършиха!!
А какво ли ги чака тези дето тепърва почват....??
цитирай
9. krotalka - Албенче,
07.10.2009 13:00
пропуснала съм постинга на Бени, сега ще погледна. Права си, че трябва да има доверие и споделеня, но това е пак грижа на родителите!
цитирай
10. krotalka - Вихрушко,
07.10.2009 13:01
не бързай да се радваш. Имаш внучка! Не си мисли, че част от процеса на възпитание няма да се стовари на теб.
цитирай
11. benra - поздрави!
07.10.2009 13:36
Ама много сърдечни!
Така трябва-чрез действия!
Първо трябва да разговаряме с децата си, за да идентифицираме проблема, а след като има такъв-да направим всичко възможно, за да го разрешим
цитирай
12. krotalka - Благодаря ти Бени!
07.10.2009 13:46
Най-важно е, детето да споделя с теб проблемите си!!! Тогава ще можеш да реагираш по съответния начин. Нали са големи децата ми, съм се сблъсквала с какви ли не неща...
цитирай
13. mamas - Прави сте!
07.10.2009 15:19
Проблемите трябва да се поставят открито.
От какво се страхува класната? Може би да не си загуби работата. За да е в конфликт с директора си един учител, не може да няма причина. Или учителят не си изпълнява задълженията, или директорът толерира свои хора за сметка на някои други...или някакви лични интереси.
цитирай
14. krotalka - Славе,
07.10.2009 15:26
директорката се беше оградила със свои хора и класната и беше неудобна, беше добър педго, но безсилна...
Не мога да ти опиша удивлението на директорката, когато и връчих писмото! Въобще не беше очаквала подобна родителска солидарност.
За това продължавам да твърдя, че родителя е този, който трябва да се грижи за възпитанието на детето!
цитирай
15. анонимен - Ох,
07.10.2009 15:51
още ми е далеч от главата!Ама като си помисля какво ли ме чака с моето момиченце!?:)
Поздравявам те за позицията!
цитирай
16. krotalka - Тит,
07.10.2009 16:09
не знам колко е голяма дъщеричката ти(да ти е жива и здрава), но ако от сега ти се доверява и споделя с теб, ще имаш по-малко проблеми. Стискам палци да успееш с възпитанието и!
цитирай
17. toross - И все пак е било през 1993, а
07.10.2009 19:33
сега нещата са станали съвсем неспасяеми, ако съдя по училището на малкия ми сън...
цитирай
18. miralyub - хммм, аз пък доскоро в старото уч...
07.10.2009 21:18
хммм, аз пък доскоро в старото училище ходих на едни родителски, на които и половината родители не се събираха...
незаинтересованост.
цитирай
19. krotalka - Христо,
07.10.2009 22:21
наистина беше отдавна, но не чак толкова. Иска се малко хъс, за да стане и сега.
цитирай
20. krotalka - Мира
07.10.2009 22:25
и аз не ходех на родителски срещи, осведомявах се по телефона как са децата в училище.
За цялото време в училище съм ходила сума сумарно, на не повече от 6-7 родителски срещи и за двамата.
цитирай
21. vmir - Браво, Кроти!
08.10.2009 06:28
Имах подобно преживяване със щерката. Не искаше вече да ходи на училище заради подобни съученици, но аз сгреших, че настоях веднага за санкционирането им на самата родителска среща, а също настоях да излезе от стаята с родителите и учителите единствения присъстващ ученик, най-голямото и ехидно лекенце, което проявявяше собственически претенции към щерката. В резултат от тази моя грешка, само за една нощ, щерката от всеобща любимка, се беше превърнала в обект на всеобщи подигравки, че "тропала" всичко в къщи, сякаш наистина е притежание на връстниците си! Няма да навлизам в повече подробности за отчуждението между родители и деца, само ще добавя, че когато на родителската среща настоях за санкции, една от майките ми се противопостави остро от страх за детето си, при което всички останали се спотаиха, включително и бащата на приятелката на щерка ми, която редовно идваше в къщи да я информира с голямо удоволствие за пикантни или направо скандални подробности за съучениците и със самочувствието, че баща й е голям връзкар из министерството. Връзкаря стоеше до мен, подканях го да каже поне част от нещата, които ми беше надрънкал за съучениците на щерките ни по пътя към срещата, онзи мълчеше като пън, и въпреки, че сме колеги и съседи, след срещата се държеше сякаш съм човек, пред който не трябва повече да се коментират "важни" неща.
Подобен тип поведение е широко разпространено и се оказва важен ориентир за колективната реакция. Надявам се повече хора да са се убедили, че многознайковците, които приказват насаме, а пред очите на всички отричат, са едни клюкари, от които нищо добро не може да се очаква.

Лошото е, че все още сме пленници на подобни потайни дезинформатори, които се намират, подкрепят и издигат един други и изобщо идеята, че истината е само в това, което някой лично ни е доверил на уше, е доста яко вкоренена и е част от предразсъдъците, с които проваляме и следващото поколение.
цитирай
22. krotalka - Командире,
08.10.2009 08:57
сложно нещо е възпитанието! Нали децата ми са вече пораснали, съм се сблъсквала с какво ли не. Няма рецепта в кой случай, как да постъпиш. Действаш по интуиция. Важно е детето да ти вярва и да споделя с теб! трудно е, ако загубиш доверието му! С големия имах случай, малко подобен на твоя, тогава просто поговорих с него и взаимно взехме решение за преместване в ново училище.
цитирай
23. vmir - 22. Кроти, макар и като крайна мярка,
08.10.2009 09:59
това е за предпочитане пред примирението или риска да те смачка тълпата с нейните моментни настроения или носталгии. Най-хубаво е все пак да се стигне до сваляне на картите, но когато на повечето не им стиска, това трудно се получава и рискуваш да те прегазят без дори да се усетят. Това е вече тъпата сила на оглупялата тълпа, в която всеки мачка когото застигне, не от лошотия или защото го е искал, а защото не вижда друг начин за собственото си спасение.
цитирай
24. krotalka - Командире,
08.10.2009 11:24
така е! Спасявайки себе си, повечето не мислят за децата, не си дават сметка, че с това, стават пример за подражание! Децата копират възрастните. Гледат делата им. Когато дела и думи се разминават, се получава криво огледало. Резултата го виждаме.
цитирай
25. vmir - Кроти, каквото и да им приказваме,
08.10.2009 12:46
което са видели от нас като дела си остава меродавното и дори рамката, която ще прекрачат хиляди пъти по-рядко, отколкото си мислят, защото бъркат възрастовата реакция с личностната. Но, от друга страна, нямаме официализация на представите за добро и лошо, а това в блога е по-скоро лутане и напипване. Долавям опити в това отношение от страна на властта, но се страхувам, че ще си останат неразбрани, неподкрепени или дори неоправдано подиграни. Когато Бат Бойко подкани отличниците да се кандидатират за министри в първия момент се присмях, после се стреснах, но като си дадох сметка, че въпреки всички основателни възражения ми се прииска и аз да съм бил отличник разбрах, че призива си заслужава въпреки всички рискове.
цитирай
26. swanlake - Roliata na roditelite si e nai-v...
18.10.2009 15:58
Roliata na roditelite si e nai-vazna,no ne e malka i roliata na uchitelite. Moze i da sa v konflikt s direktora,no ako ima pravilnik i toi zadulzitelno se spazva niama da e tochno taka. Kato che li vseki gleda da si nameri izvinenie ,za da ne se zanimava. Direktora ne e sobstvenik na uchilishteto,nali? I toi ima nachalnik nad sebe si. I toi moize da izhvurchi ot uchilishteto.Ot kakvo ni e strah ?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: krotalka
Категория: Хоби
Прочетен: 1209347
Постинги: 98
Коментари: 2828
Гласове: 20000
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031