Постинг
07.10.2009 12:30 -
Предизвикани спомени
Постингите на Мира, Соу и Хара от вчера и днес събудиха в мен един спомен.
Синът ми( деветокласник)отиде в ново училище.Годината е 1993. Поради ред причини не започна от началото на учебната година, а десетина дни по-късно. Децата са заедно още от осми клас и всички се познават. Той е нов и неориентиран. Интересувах се как ще успее да се адаптира. Какви са впечетленията му от класа и учителите. Не мина и седмица и един ден се върна разстроен . Разказа ми, че четири МОМИЧЕТА от класа се появили в час полупияни!?! Това ме заинтригува и го поразпитах за повече подробности. Оказа се че четворката момичета, провалят часовете, тероризират другите деца и никой от учителите не обръща внимание на това?!
Прекипя ми, когато един ден съвсем разстроен ми обясни, че едното от момичетата се обърнало към него с думите – „Много те харесвам и искам да ме чукаш”?!?!?! Знам че момичетата се развиват по-бързо в полово отношение от момчетата, ама това не е развитие, това си е направо развинтване! Замислихме се със спруга ми, какво можем да направим? Не искахме да оставим нещата да се оправят от само себе си. Явно беше, че няма да се случи. Не обичахме да ходим на родителски среши и не го правихме, но когато съвсем скоро след тоя случай, детето обяви, че ще има такава, отидохме и двамата. Класната им се оказа добра, но в конфликт с директорката на училището и заради това неспособна да предприеме никакви действия. Чест и прави признанието. Явно инициативата трябваше да дойде от родителите. Освободи ни от присъствието си и ни остави ние да решаваме. Обадиха се много родители с оплаквания. Прегрешенията на „великолепната четворка” бяха наистина много. Никой не беше се осмели да повдигне въпроса или просто чакаше друг да я свърши тая работа. След дълги дебати се стигна до решението да напишем писмо с оплаквания до директорката. По-късно се разбра, че е знаела всичко това, но си е траела. Една от родителките, журналистка по професия и била приятелка. Момичетата бяха все от семейства с образовани родители(юристи, журналисти, икономисти).
Големият проблем изникна, кой родител да напише писмото и да събере подписите на останалите . Всеки се измъкваше. На никого не му се занимаваше с тая работа. Накрая на мъжът ми му писна и заяви, че той ще я свърши. Поделихме си нещата. Той написа писмото, а аз обикалях в продължение на седмица родителите за да събера необходимите подписи. Наложи се някои да посетя на работните им места. Последва тържествено го връчване написмото, като преди това поисках да бъде заведено под входящ номер! Това е много важно! Искате ли молбата или жалбата ви или там каквото и да е друго да не бъде отминато без отговор, то трябва да бде заведено с входящ нпмер. Мерките бяха взети за по-малко от седмица. Едни напуснаха доброволно, други бяха принудени да го направят и в класа се възцари мир.
Какво ли щеше да се случи, ако не бяхме взели мерки? Не е необходимо да гадая. Виждам и чета, какво се случва. Всеки иска някой друг да се нагърби да свърши досадната и неприятна работа, а ние си стоим пред комповете и си пишем по форуми и блогове....
Синът ми( деветокласник)отиде в ново училище.Годината е 1993. Поради ред причини не започна от началото на учебната година, а десетина дни по-късно. Децата са заедно още от осми клас и всички се познават. Той е нов и неориентиран. Интересувах се как ще успее да се адаптира. Какви са впечетленията му от класа и учителите. Не мина и седмица и един ден се върна разстроен . Разказа ми, че четири МОМИЧЕТА от класа се появили в час полупияни!?! Това ме заинтригува и го поразпитах за повече подробности. Оказа се че четворката момичета, провалят часовете, тероризират другите деца и никой от учителите не обръща внимание на това?!
Прекипя ми, когато един ден съвсем разстроен ми обясни, че едното от момичетата се обърнало към него с думите – „Много те харесвам и искам да ме чукаш”?!?!?! Знам че момичетата се развиват по-бързо в полово отношение от момчетата, ама това не е развитие, това си е направо развинтване! Замислихме се със спруга ми, какво можем да направим? Не искахме да оставим нещата да се оправят от само себе си. Явно беше, че няма да се случи. Не обичахме да ходим на родителски среши и не го правихме, но когато съвсем скоро след тоя случай, детето обяви, че ще има такава, отидохме и двамата. Класната им се оказа добра, но в конфликт с директорката на училището и заради това неспособна да предприеме никакви действия. Чест и прави признанието. Явно инициативата трябваше да дойде от родителите. Освободи ни от присъствието си и ни остави ние да решаваме. Обадиха се много родители с оплаквания. Прегрешенията на „великолепната четворка” бяха наистина много. Никой не беше се осмели да повдигне въпроса или просто чакаше друг да я свърши тая работа. След дълги дебати се стигна до решението да напишем писмо с оплаквания до директорката. По-късно се разбра, че е знаела всичко това, но си е траела. Една от родителките, журналистка по професия и била приятелка. Момичетата бяха все от семейства с образовани родители(юристи, журналисти, икономисти).
Големият проблем изникна, кой родител да напише писмото и да събере подписите на останалите . Всеки се измъкваше. На никого не му се занимаваше с тая работа. Накрая на мъжът ми му писна и заяви, че той ще я свърши. Поделихме си нещата. Той написа писмото, а аз обикалях в продължение на седмица родителите за да събера необходимите подписи. Наложи се някои да посетя на работните им места. Последва тържествено го връчване написмото, като преди това поисках да бъде заведено под входящ номер! Това е много важно! Искате ли молбата или жалбата ви или там каквото и да е друго да не бъде отминато без отговор, то трябва да бде заведено с входящ нпмер. Мерките бяха взети за по-малко от седмица. Едни напуснаха доброволно, други бяха принудени да го направят и в класа се възцари мир.
Какво ли щеше да се случи, ако не бяхме взели мерки? Не е необходимо да гадая. Виждам и чета, какво се случва. Всеки иска някой друг да се нагърби да свърши досадната и неприятна работа, а ние си стоим пред комповете и си пишем по форуми и блогове....
че винаги има, какво да се направи. От нас зависи...
цитирай
2.
анонимен -
Кошмарна история!!
07.10.2009 12:39
07.10.2009 12:39
И децата се изчекнаха!!
цитирайИма какво да се направи, но инициативата трябва да е на РОДИТЕЛИТЕ! Те са тези,които трябва да си развалят кефа и да се заемат с оправяне на нещата.
Извънземните няма да дойдат да ни оправят.
цитирайИзвънземните няма да дойдат да ни оправят.
това беше преди 16 години! Сега нещата са ощепо-страшни.
цитирай
5.
allbi -
...
07.10.2009 12:49
07.10.2009 12:49
Кроти, съвпадение ли е това или удобно
извинение, но класната на едната ми
щерка също си признава, че е в конфликт
с директора, а на другата я страх дори
да си го признае...
относно секса нещата сега са още по-страшни
а дори и да се опитаме да направим нещо то се
губи на фона на безхаберието
цитирайизвинение, но класната на едната ми
щерка също си признава, че е в конфликт
с директора, а на другата я страх дори
да си го признае...
относно секса нещата сега са още по-страшни
а дори и да се опитаме да направим нещо то се
губи на фона на безхаберието
сега конфликтите и прегрешенията са още по-страшни. Не забравяй, че от този случай са минали 16 години.
Родителите са тези, които трябва да действат. В това съм твърдо убедена!
цитирайРодителите са тези, които трябва да действат. В това съм твърдо убедена!
7.
allbi -
...
07.10.2009 12:55
07.10.2009 12:55
но както писах и при Бени
ако липсва доверието и споделянето
тогава дори някои хора не разбират
какво и се случва с децата им...
цитирайако липсва доверието и споделянето
тогава дори някои хора не разбират
какво и се случва с децата им...
8.
анонимен -
Вярно е,Кроти!
07.10.2009 12:55
07.10.2009 12:55
Щастлива съм,че децата ми завършиха!!
А какво ли ги чака тези дето тепърва почват....??
цитирайА какво ли ги чака тези дето тепърва почват....??
пропуснала съм постинга на Бени, сега ще погледна. Права си, че трябва да има доверие и споделеня, но това е пак грижа на родителите!
цитирайне бързай да се радваш. Имаш внучка! Не си мисли, че част от процеса на възпитание няма да се стовари на теб.
цитирайАма много сърдечни!
Така трябва-чрез действия!
Първо трябва да разговаряме с децата си, за да идентифицираме проблема, а след като има такъв-да направим всичко възможно, за да го разрешим
цитирайТака трябва-чрез действия!
Първо трябва да разговаряме с децата си, за да идентифицираме проблема, а след като има такъв-да направим всичко възможно, за да го разрешим
Най-важно е, детето да споделя с теб проблемите си!!! Тогава ще можеш да реагираш по съответния начин. Нали са големи децата ми, съм се сблъсквала с какви ли не неща...
цитирайПроблемите трябва да се поставят открито.
От какво се страхува класната? Може би да не си загуби работата. За да е в конфликт с директора си един учител, не може да няма причина. Или учителят не си изпълнява задълженията, или директорът толерира свои хора за сметка на някои други...или някакви лични интереси.
цитирайОт какво се страхува класната? Може би да не си загуби работата. За да е в конфликт с директора си един учител, не може да няма причина. Или учителят не си изпълнява задълженията, или директорът толерира свои хора за сметка на някои други...или някакви лични интереси.
директорката се беше оградила със свои хора и класната и беше неудобна, беше добър педго, но безсилна...
Не мога да ти опиша удивлението на директорката, когато и връчих писмото! Въобще не беше очаквала подобна родителска солидарност.
За това продължавам да твърдя, че родителя е този, който трябва да се грижи за възпитанието на детето!
цитирайНе мога да ти опиша удивлението на директорката, когато и връчих писмото! Въобще не беше очаквала подобна родителска солидарност.
За това продължавам да твърдя, че родителя е този, който трябва да се грижи за възпитанието на детето!
15.
анонимен -
Ох,
07.10.2009 15:51
07.10.2009 15:51
още ми е далеч от главата!Ама като си помисля какво ли ме чака с моето момиченце!?:)
Поздравявам те за позицията!
цитирайПоздравявам те за позицията!
не знам колко е голяма дъщеричката ти(да ти е жива и здрава), но ако от сега ти се доверява и споделя с теб, ще имаш по-малко проблеми. Стискам палци да успееш с възпитанието и!
цитирайсега нещата са станали съвсем неспасяеми, ако съдя по училището на малкия ми сън...
цитирайхммм, аз пък доскоро в старото училище ходих на едни родителски, на които и половината родители не се събираха...
незаинтересованост.
цитирайнезаинтересованост.
наистина беше отдавна, но не чак толкова. Иска се малко хъс, за да стане и сега.
цитирайи аз не ходех на родителски срещи, осведомявах се по телефона как са децата в училище.
За цялото време в училище съм ходила сума сумарно, на не повече от 6-7 родителски срещи и за двамата.
цитирайЗа цялото време в училище съм ходила сума сумарно, на не повече от 6-7 родителски срещи и за двамата.
Имах подобно преживяване със щерката. Не искаше вече да ходи на училище заради подобни съученици, но аз сгреших, че настоях веднага за санкционирането им на самата родителска среща, а също настоях да излезе от стаята с родителите и учителите единствения присъстващ ученик, най-голямото и ехидно лекенце, което проявявяше собственически претенции към щерката. В резултат от тази моя грешка, само за една нощ, щерката от всеобща любимка, се беше превърнала в обект на всеобщи подигравки, че "тропала" всичко в къщи, сякаш наистина е притежание на връстниците си! Няма да навлизам в повече подробности за отчуждението между родители и деца, само ще добавя, че когато на родителската среща настоях за санкции, една от майките ми се противопостави остро от страх за детето си, при което всички останали се спотаиха, включително и бащата на приятелката на щерка ми, която редовно идваше в къщи да я информира с голямо удоволствие за пикантни или направо скандални подробности за съучениците и със самочувствието, че баща й е голям връзкар из министерството. Връзкаря стоеше до мен, подканях го да каже поне част от нещата, които ми беше надрънкал за съучениците на щерките ни по пътя към срещата, онзи мълчеше като пън, и въпреки, че сме колеги и съседи, след срещата се държеше сякаш съм човек, пред който не трябва повече да се коментират "важни" неща.
Подобен тип поведение е широко разпространено и се оказва важен ориентир за колективната реакция. Надявам се повече хора да са се убедили, че многознайковците, които приказват насаме, а пред очите на всички отричат, са едни клюкари, от които нищо добро не може да се очаква.
Лошото е, че все още сме пленници на подобни потайни дезинформатори, които се намират, подкрепят и издигат един други и изобщо идеята, че истината е само в това, което някой лично ни е доверил на уше, е доста яко вкоренена и е част от предразсъдъците, с които проваляме и следващото поколение.
цитирайПодобен тип поведение е широко разпространено и се оказва важен ориентир за колективната реакция. Надявам се повече хора да са се убедили, че многознайковците, които приказват насаме, а пред очите на всички отричат, са едни клюкари, от които нищо добро не може да се очаква.
Лошото е, че все още сме пленници на подобни потайни дезинформатори, които се намират, подкрепят и издигат един други и изобщо идеята, че истината е само в това, което някой лично ни е доверил на уше, е доста яко вкоренена и е част от предразсъдъците, с които проваляме и следващото поколение.
сложно нещо е възпитанието! Нали децата ми са вече пораснали, съм се сблъсквала с какво ли не. Няма рецепта в кой случай, как да постъпиш. Действаш по интуиция. Важно е детето да ти вярва и да споделя с теб! трудно е, ако загубиш доверието му! С големия имах случай, малко подобен на твоя, тогава просто поговорих с него и взаимно взехме решение за преместване в ново училище.
цитирайтова е за предпочитане пред примирението или риска да те смачка тълпата с нейните моментни настроения или носталгии. Най-хубаво е все пак да се стигне до сваляне на картите, но когато на повечето не им стиска, това трудно се получава и рискуваш да те прегазят без дори да се усетят. Това е вече тъпата сила на оглупялата тълпа, в която всеки мачка когото застигне, не от лошотия или защото го е искал, а защото не вижда друг начин за собственото си спасение.
цитирайтака е! Спасявайки себе си, повечето не мислят за децата, не си дават сметка, че с това, стават пример за подражание! Децата копират възрастните. Гледат делата им. Когато дела и думи се разминават, се получава криво огледало. Резултата го виждаме.
цитирай което са видели от нас като дела си остава меродавното и дори рамката, която ще прекрачат хиляди пъти по-рядко, отколкото си мислят, защото бъркат възрастовата реакция с личностната. Но, от друга страна, нямаме официализация на представите за добро и лошо, а това в блога е по-скоро лутане и напипване. Долавям опити в това отношение от страна на властта, но се страхувам, че ще си останат неразбрани, неподкрепени или дори неоправдано подиграни. Когато Бат Бойко подкани отличниците да се кандидатират за министри в първия момент се присмях, после се стреснах, но като си дадох сметка, че въпреки всички основателни възражения ми се прииска и аз да съм бил отличник разбрах, че призива си заслужава въпреки всички рискове.
цитирайRoliata na roditelite si e nai-vazna,no ne e malka i roliata na uchitelite. Moze i da sa v konflikt s direktora,no ako ima pravilnik i toi zadulzitelno se spazva niama da e tochno taka. Kato che li vseki gleda da si nameri izvinenie ,za da ne se zanimava. Direktora ne e sobstvenik na uchilishteto,nali? I toi ima nachalnik nad sebe si. I toi moize da izhvurchi ot uchilishteto.Ot kakvo ni e strah ?
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Връзки с България
2. Нещо релаксиращо!
3. Илиада - изложба 2008
4. Важно е да се знае!
5. Нещо и за стомаха!
6. Знаците на съдбата
7. Нещо за оправяне на настроението
8. Хармония с вселената!
9. Мъжът и жената "интимно"
10. 58 руски "мъдрости" поднесени от Янчев
11. Харесва ми безидейноста
12. Славунчо - нов дом
13. МОЖЕ ДА МЕ ВИДИТЕ ТУК
14. злото ми куче
15. още една отлетяла птичка
16. Купон до дупка
17. Песен
18. Наръчник за блогери
19. Законите на Мърфи
20. "Котарашки истории"
21. Рошавите мисли на една чайка
2. Нещо релаксиращо!
3. Илиада - изложба 2008
4. Важно е да се знае!
5. Нещо и за стомаха!
6. Знаците на съдбата
7. Нещо за оправяне на настроението
8. Хармония с вселената!
9. Мъжът и жената "интимно"
10. 58 руски "мъдрости" поднесени от Янчев
11. Харесва ми безидейноста
12. Славунчо - нов дом
13. МОЖЕ ДА МЕ ВИДИТЕ ТУК
14. злото ми куче
15. още една отлетяла птичка
16. Купон до дупка
17. Песен
18. Наръчник за блогери
19. Законите на Мърфи
20. "Котарашки истории"
21. Рошавите мисли на една чайка