Прочетен: 19332 Коментари: 117 Гласове:
Последна промяна: 24.03.2009 20:44
Бяха приятели от детинство. Израстнаха в един блок, врата до врата. За известно време пътищата им се разделиха. Всеки отиде да следва в различен град. Виждаха се само по време на ваканциите, но си останаха приятели. „Тримата мускетари” така се наричаха по между си, въпреки, че Мима беше момиче. Тримата Светльо, Кирил и Мима. Светата троица и ужаса на комшиите. Измисляха всевъзможни номера за да се забавляват. Веднъж намазаха парапета на стълбището с гранясало масло, друг път напълниха с бързосъхнещо лепило ключалките на пощенските кутии, най-много се забавляваха, когато залепиха монета от 50 стотинки на площадката пред входа. Скриха се и наблюдаваха усилията на почти всички да я вземат. Издадоха се, когато достолепния пенсионер Гечев преви скования си от ишиас гръб за да вдигне мометата. Движенията му им се сториха много смешни и се разхилиха с глас. Изядоха си пердаха и наказанията, но това не им попречи да измислят нови и нови лудории. Поокротиха се в пубертета, но това е разбираемо, другия пол почваше да ги вълнува. Мима ги съветваше как да свалят мацките, а те от своя страна и даваха акъл за свалячите, които се навъртаха около нея.
Сега пак се събраха отново в града. Мима беше завършила математика и си намери работа в местната гимназия. Кирил вече слагащ пред името си едно доктор, започна работа в болницата, само Светльо не успя да завърши неговото инженерство. Баща му почина, когато беше във втори курс и той прекъсна следването и се върна в града за да поеме фирмата създаденана от него.
Седяха в момента на масата у Светльови, говориха си, пийваха от домашното винце и се отдадоха на спомени за детските си лудории. Дали от изпитото вино или от нещо друго, но изведнъж решиха да направят някоя такава. Да разнообразят малко монотоното си ежедневие. Толкова години бяха живяли без да дивеят, сега искаха да направят нещо. Заваляха предложения. Прекъсваха се и се допълваха. Кикотеха се на собствените си шеги и изобретателност. Спореха, кое е най-доброто, кое да изберат. Градусът на настроението им се вдигаше с всяка изпита чашка и всяко ново предложение...
Ето и моя финал:
Някои бяха направо абсурдни за изпълнение. Почувстваха се отново деца. Май най-много им допадна идеята, да напишат анонимни писма до всяко семейство от блока. Щяха да съобщават със съжаление, че половинката му изневерява. Обмисляха въпроса дали да пишат на всеки от съпрузите или само до единия. Кискаха се представяйки си семейните скандали, на които ще се наслаждават. Представяха си реакцията на почти всеки. Обзалагаха се как ще реагира този или онзи. Помислиха и за хартията и за пликовете. Последно решиха, че ще са разпечатани на принтер. Така трудно ще бъдат проследен. Мимата щеше да напише писмото до жените. Жена е, по-добре разбира женската природа и знае как да въздейства. Започна да съчинява писмото. Изведнъж се чу гръм. Чашите на масата подскочиха и се раздрънчаха. Като по сигнал тримата вдигнаха глави към полюлея. Люлеешесе. Земетресение, извикаха в един глас. Скочиха и залитайки затичаха навън. Желанието за шеги беше забравено, поне за момента...
Продължавайте да опитвате да дописвате историята!
аз ще се въздържа от писане- но ще чета вариантите- ще има какво да се анализира- като усещания, похвати. нагласи, разбирания на авторите...
поздрав!
24.03.2009 12:14
поздрав и хубав ден!
- Иска ли питане? – отговориха в един глас и двамата и се засмяха.
- Пък и ние какви дърти призраци сме станали... - през смях добави Кирчо.
Речено – сторено! Слязоха долу, натовариха се в Зафирата на Светльо, той запали и тръгнаха. По пътя мима им разправи, за слуховете, че преди няколко години някакъв много богат емигрант бил купил къщата заедно с парцела с намерението след време да се установи в нея. До сега обаче все още не беше започнал никакъв ремонт.
Движението не беше натоварено и стигнаха сравнително бързо. Светльо сви от шосето по черния път и спря вана на около километър от съборетината. щяха да го минат пеша. Взеха фенер от колата и тръгнаха.
Старата олющена тухлена ограда беше непроменена. През решетъчната порта, под светлината на луната се виждаше къщата, но там нямаше никакви признаци на живот. Киро се покачи на оградата, Светльо повдигна Мима, той я пое и й помогна да се спусне оттатък. После и двамата кавалери се отзоваха при нея. Тръгнаха към къщата. Още на първата крачка обаче, крака на Киро се закачи в нещо като тел и той охкайки се строполи. В следващия момент обаче под тях зина яма, тримата пропаднаха и отвора моментално се затвори...
- Какво става, мамка му – препсува Киро и бръкна за запалката си. На нейната светлина видяха, че се намират в облицован с камъни трап, около пет на пет метра и дълбок около три. Подът беше от утъпкана пръст, а на едната стена имаше затворен метален люк. Светльо извади Моторолата си и се опита да набере някакъв номер, но се оказа че няма покритие...Постепенно и на тримата главите им натежаха. Сигурно отнякъде беше пуснат упойващ газ. Тримата изпаднаха в безсъзнание....
Даваш втора възможност.
Става все по интересно!
24.03.2009 12:39
лесно викаш,ама не е:)
пък и аз сам си сеирджиика:)))))
24.03.2009 12:56
24.03.2009 13:06
Виж, не ща да спамя - има си майстори на тва! Ние със Слънцето ше сме в журито! :)
Не спамиш, просто си казваш мнението.
Пий едно и ще ти дойде куража.
На мен ми стана интересно...дори се опитах да захапя на gothic отворения край....но нещо днес нямам идея за нищо :)))
Ще почакам някой друг да я развие.... за да видя какво се е получило :)
)))))))))))))))))))))(((
-Готово бе - няма проблем, след това ще пируваме - съгласиха се Светльо и Кирил.
Започнаха да ровят из гардеробите за стари дрехи, обувки и очила, защото Светльо реши, че ще е сляп музикант.
Облякоха се с намерения реквизит и тръгнаха.
Светльо застана на един подлез, сложи калъфа на цигулката, отворен на земята и засвири. Минаваха много хора, забързани, всеки с грижите и настроението си. Нежната мелодия достигаше до сърцата им и в калъфа започнаха да падат левчета, стотинки, дори едно 5 лева. Кой не е състрадателен пред вида на млад , опърпан и сляп музикант?!
Мима застана на женския пазар на едно сгъваемо столче. Беше облякла едно старо палто на баба си, дори нарочно го раздърпа и понакъса тук-там, изцапа лицето си и сложи една плетена ръкавица, на протегнатата си ръка, а другата ръка изобщо не я мушна в ръкава на голямото палто. Наистина изглеждаше, че е много нещастна едноръка млада жена. Хората минаваха и пускаха, кой колкото има на сърце в картонения капак в краката й.
Кирил също се облече в един стар балтон на баща си, взе една патерица, която се търкаляше на тавана и подскачайки се устреми към църквата св.Неделя. Случи се празничен ден и хората прииждаха да се помолят и запалят свещичка. На такъв ден всеки е с размекнато сърце и доста състрадателен. Много бързо започнаха да валят стотинки и левчета в старото бомбе на Кирил.
Денят преваляше. Имаха среща в кварталната градинка в 18 часа.
За тримата щураци, в които детското все още не беше си отишло, денят беше "успешен". Хилеха се и същевременно им беше тъжно, дори много тъжно..Гузната съвест ги гризеше и те като виновни хлапаци извадиха лептата и започнаха да броят.
Бяха събрали всичко 52 лева. Мима, като жена с добро сърце предложи:
-Момчета, какво ще кажете да отидем до супера и да напазарим на самотната старица от първия етаж.
Тя е с една нищожна пенсия и буквално гладува.
-Приема се - извикаха тримата и се устремиха към магазина.
-Който си е щур като малък, такъв си умира - помисли си Мима и се усмихна, доволно!
Добре написано!!!
24.03.2009 13:44
Мима отвори леко очи.Главата я болеше и и се гадеше.Огледа се предпазливо и видя приятелите си свити до нея.Стаята беше малка,мръсна и без прозорци.Опита се да се сети какво стана.От напъна главата я заболя още по-силно.Помръдна леко и това и донесе нов прилив на болка.
-По дяволите!-изруга тихо и се отпусна.
От някъде се чуваха приглушени гласове.Мима наостри слух мъчейки се да долови някоя дума.Гласовете ту се засилваха,ту заглъхваха.Тогава вратата рязко се отвори и на прага застана мъж облечен в бяла престилка.Мима застина в очакване.Главата я блъскаше нетърпимо и усещаше цялото си тяло изтръпнало.
-Такааа-каза мъжът и бавно запристъпва към тях.
Светльо и Кирчо не помръдваха.Мима инстинктивно се сви и зачака....
ох....изпотих се:)))хаиде сега някои друг да се мъчи:)))
24.03.2009 13:45
Браво ! Това показва , какво би направила ти , за което поздрави !
Е , не означава , че Готик копае тайно нощем трапове 5 на 5 :):):):):)
Поздрави на всички !:)
Браво! Ама и ти оставяш отворен края...Ако някой пожелае, може да го продължи.
Това е трета възможност!
Я напиши нещо.
24.03.2009 14:00
сега отивам с кученце на разходка,пък като се върна ще видим....
Ще чакам.
24.03.2009 14:12
Пиша едни договори, но ще открадна 10 минути.. ще е доста горещо и .... ШОКИРАЩО :)))
Всички го гледаха очудено- да си див и необуздан не означаваше да се играят скучни пенсионерски игри? Какво ли беше наумил?
– Наздраве компанията, пия за любезния ни домакин и за милата ни приятелка Мими! Искам да направим нещо диво- млади сме, готини сме, а сме сами.. Ще поиграем на стрип покер – който губи, сваля по 1 дрешка! - Какво пък, идеята е страхотна каза Светльо!
Кирил си помисли “ този палавник, отдавна го подозирам че харесва Мимка..” . Мими се позачуди, но вече беше късно да се дърпа, освен това тайничко харесваше Кирил- доктор или не- тя пазеше чувства дълбоко в сърцето си към него. Играта започна, не след дълго нашите герои ....
Какво се умълчахте? Нямате ли мнение по написаните предложения?!
- Ох, Мими - така не ми харесва, чакай .. Тогава чу нейните 4 думи, които щеше да помни винаги, 4 думи – значещи толкова много.....
- Не съм аз , миличък!?!............
- ООО НЕЕЕЕЕЕЕ...... Светльооооооо!!!!!!!!
24.03.2009 15:52
Щот и аз натам щех да избия!...
Ма тука Диджея...Ей!!! Без меки китки, бе!!! Не ги харесвам!
Ти може да не ги харесваш меките китки, ама това е действителноста.
24.03.2009 16:02
24.03.2009 16:16
Пусни пак...некоя стичаща се капчица, плс! :)
24.03.2009 16:41
И Албенчето я няма? И други липсват...
Довечера ще пусна и моя край, той е кратичък десетина реда...
24.03.2009 16:43
Бате, баш то бе...то Светльо верно е замрежил, ама и какето ше намаже ;)
айде сега при мене да подскачаме наоколо :))))
24.03.2009 17:13
Ще организира празника на градът в неговия хотел.Сещайки се за 50-те стотинки предлага следния план.Да пуснат фиш в тотото,като оставят отрязъка за клиента не попълнен,но подпечатан.Вечерта преди бала гледат телевизия и попълват печелившите цифри за джакпота който е над милион.Отиват на бала фиша е в Мимето,смесват се сред гостите.Киро и звъни по телефона и и казва че е спечелила.Мимето започва да пита около себе си знае ли някой числата от тотото.Малко суматоха
и един неин стар ухажьор услужливо излиза и донася цифрите.Вече всички знаят за фиша Мимето го вади и го проверява извиква Печеля и припада.Киро като лекар се притичва на помощ,започва да я свестява идва и Светльо.В суматохата фиша изчезва..........
- Купонче, браво - отбеляза хрипкаво, с глас на дългогодишен пушач с най-малко две операции на ларингса - А старата да мре, а? Ах, ти...палавнико.
И му намигна закачливо.
Светльо реши, че му се е привидяло, и тъкмо пробваше да се замисли, за да реагира все някак, когато зърна Кирил, подал любопитно глава от стаята. Дълго след това помнеше изражението на лицето му, а при това дори не бе изтрезнял съвсем. Във всеки случай никога до този момент не бе виждал нещо по-нелепо и изумено от лицето на приятеля си, както бе зяпнал ококорен старицата. После обаче проследи погледа му, и сам зяпна. Защото заядливата бабичка беше изчезнала. Беше се превърнала в стройно момиче с фантастични форми и сладко личице, а шлиферът, перуката и очилата се валяха в краката й.
- Пепииии! - писъкът на Мимето ги постресна дотолкова, че двамата застанаха мирно като по команда и си затвориха устите. - Толкова се раздвам, че успя да дойдеш, шеметна!
И още преди двамата да осъзнаят, че са забравили да дишат, съзряха нещо, което ги размекна като восъчни фигури, и ако не бяха се подпряли дружески един в друг, като нищо щяха да се стекат върху теракота. Защото целувката, която си размениха двете жени пред очите им, далеч не бе просто приятелска...
от мен толкова, някой ако желае, може да продължи по въпроса :)))))
35 години в стилистиката на соц.реализма и обществения идиотизъм, когато си мислех че съм
поет. Оттогава доста съм съгрешавал над белият лист..., но само за собствена употреба.
Нямам какво ново да кажа на света.
Що да се напъвам излишно.
Или да дотягам на невинните жертви - както го правят някои амбициозни хора в блог.бг.
- Ха ха - гледай ги тези, мислят си че изглеждат секси!
- Да бе - по жалка картина не бях виждал
- Дай да обърнем по едно и да се занимаваме със сериозни неща
Наздраве!
24.03.2009 20:20
Приятна вечер, но ще поглеждам и за твоя финал, Кроти!:)))
Смятам някъде към 22.00 да сложа и моя финал. Доста ще бъдат разочаровани от него, но...
24.03.2009 20:31
...Просто се забавляваме по един приемлив начин. Никой не се напъва и натяга. Даваме възможност на фантазията да се развихри...
Ако не се взимаме твърде насериозно и амбициозно, може да се получи, както е видно
всякакъв диалог между хората от всички категории, които са отворени за споделяне и творчество.
Формата няма никакво значение, щом желанието е налице, така че, слагай финала и хич не се притеснявай!:)))
24.03.2009 21:05
обаче.....аре давайте го тоя финал бе.....:))))))))
24.03.2009 21:25
24.03.2009 21:35
Тихо, с гъвкавостна на пантера или там , квото дойде едро и миризливо животно от джунглата , той се промъкна през открехната в нощния зной врата на терасата.
Киро похъркваяше, причина за което бе заметнатите прашки на лицето му, които се повдигаха в такт с дишането му...
Отде се взе тоя мангал ли ?
Отървах го Кроти, казах ти че е палав ! :)))
Докато четях коментарите, ми минаха през ума още много начини за завършек на разказа. Нямаше да ми струва нищо да ги напиша. Нарочно запазих първоначалния вариант.
24.03.2009 21:56
Това е таен нинжа клан, внедрен в държавата ни с цели подмолни , за да подпомогне завръщането на Костов ша знайш !
И той мургав, и той гепи здраво - съмнява ме много ,че е от клана на Спиридон. :)
24.03.2009 22:04
Първо Кроти верно с жезъла на некъв строг пуритан от графството Съсекс(щот ме съсече!) :)))...
После Радо с тоа сиганин! Ей, ти да не го извади със серкмето от Дунава бе?!?...
И са кво - ало, сценаристите! Имаме две новини - се с отворен код! Са накъде?!?
Да не си го дал на късо? Горе под основния текст е!
24.03.2009 22:16
И...ей, аз да не работа в ЧЕЗ, бе! Късо!!!... :)))
Така де, трябва да се внесе и бизнес елемент в съспенса, а нищо чудно и да стигнем до корените на настоящата световна икономическа криза.
Малко ли сигани изнесохме зад граница ?
Та, докато нищим съдбата на малцинствата у нас , току виж сме спасили и Тибет - мисия далеч по-лесна от социализацията на ромите в обществото ни.
Спиридон учудено отметна веещите се прашки от лицето на Киро, повъртя ги учудено в ръцете си, помириса ги и ароматът им го върна в спомените за Айша, пращаща му картички от Амстердам.
От улицата на червените фенери.
Е, вече не се казваше така, защото откак Айша се засели там, фенерите започнаха да изчезват един по един за скрап, та сега много от гостите на града бъркаха среднощните локали с кметството, от което възникнаха куп недоразумения, та се наложи и евро-комисарят Кунева да се намеси и да защити правата на потребителите.
- За или против прашките ?! - провикна се Опосум 1 в "Сблъсък".
- Прашки в училищата са недопустими- отсече министърът на образованието ни.
- Ето, ето точно с тези прашки подготвяха покушение срещу мен - проплака Карбовски пред Бареков, виждайки ги на бюрото му, в сутрешният новинарски блок
- Имаме новина ! - запени се Бареков - Имаме новина и тя е , че никой вече не знае , какви ги вършат в http://krotalka.blog.bg :)))
А тихо встрани седеше Кустурица, усмихваше се и записваше всичко на белият лист.
Апропо, кой от героите ще убием в името на съспенса ?
Дай да му измислим някоя зрелищна смърт, а ?
Много ми е кеф да си трепя героите, така със сигурност са завършени в образа си :)))
24.03.2009 22:34
блазе ви...
нито мога да ви чета нито да пиша...
НАЗДРАВЕ :))
И ЛЕКА ВИ НОЩ !!!
24.03.2009 22:44
Тя ше се оправи! :)
24.03.2009 22:58
24.03.2009 23:03
24.03.2009 23:09
24.03.2009 23:24
Кроти, да сте здрави и да се гледате още мнооого години!
25.03.2009 09:16
-Вдъхновение трябва за тази работа - подкрепи го Кирил.
Мима само вдигна рамене и се усмихна невинно.
Речено-сторено.
Надигнаха се от местата си с понатежали стомаси и се отправиха към коридора.
Светльо завъртя ключа, но той заяде. Натисна по-силно, но без резултат.
На лицето му се изписа комична гримаса.
-Не може да се отвори!
-Как така? - попитаха другите в един глас.
-Ей така - изпъшка Севтльо и се отдръпна назад, за да огледа вратата. Докато я обхождаше с поглед, Мими и Кирил един след друг се опитаха да превъртят ключа и натискаха дръжката, но без успех.
Тримата се изгледаха и сигурно биха се залели от смях, ако това се бе случило преди 15 години.
Без да продумат и дума, бързо прекосиха хола и излязоха на балкона.
Светльо живееше на третия етаж и като малък неведнъж се бе спускал до земята по парапетите на съседите. Другите двама знаеха това и го погледнаха лукаво.
-То се видя накъде отича работата - гузно се позасмя домакинът и се улови за парапета.
Но нещата се бяха променили. Съседът му от втория етаж си бе остъклил балкона, така че той нямаше за какво да се залови.
Докато се суетеше така, отдолу по пътечката се зададе комшийката им леля Блага. Връщаше се от пазара с пълни торби.
-Ей, лельо Благе - викнаха тримата в един глас.
Жената така се стресна, че щеше да си изтърве багажа.
-Нещо ми заяде входната врата - обясни Светльо с крива усмивка. - Можеш ли да погледнеш отвън какво става. Дръж ключовете!
Леля Блага дойде под балкона, остави торбите на земята, наведе се с пъшкане да вземе връзката с ключове и само поклати глава, след което се скри зад ъгъла.
Тримата бивши мускетари полетяха като стрели към коридора и със затаен дъх заслухтяха да чуят провлачените стъпки на старицата и астматичното й дишане.
Мима се залепи за шпионката и сякаш броеше наум.
Чуха как леля Блага се изкачи с пъшкане на тяхната прлощадка, как доближава до вратата на Светльови и как си оставя торбите на пода, за да си освободи ръцете.
-Белия ключ с правоъгълната форма, лельо Благе - подвикна приглушено Светльо.
Настъпи гробна тишина. Ясно се чу как старицата премята връзката между пръстите си, как намира подходящия ключ и как се опитва да го пъхне в ключалката.
Дори отвътре тримата доловиха нейното усилие.
-Не влиза, сине - обади се леля Блага. - Нещо запушена ми се чини. Трябва да викна чичо ти Кольо, че аз нищо не виждам без очила.
Първа в смях избухна Мима. Светльо и Кирил само се спогледаха.
-Добре, лельо Благе - поокопити се Светльо. - Ще почакаме, не бързаме за никъде.
-Едва ли някога ще разберем кой го е направил - рече Мима, когато седнаха отново край масата.
-Който и да е - обади се Кирил - не ни е забравил!
-Животът продължава - философски заяви Мима и въздъхна. На лицето й се изписа иронично изражение, примесено с лека тъга. - Е, момчета, сега стана безпощадно ясно, че сме пораснали!
Чудесна хрумка. Потвърждава , че всяко "ново" нещо,
е добре забравено старо....и още ред стари мъдрости.
Важното е, да не гоним детето от себе си!
25.03.2009 10:00
Хубав снежен пролетен ден!
25.03.2009 11:21
Обаче нещо позамлъкнахте...Вдъхновението ли ви напуска или сте се отдали на работа, знам ли...
Поздрави на целия екип сценаристи-:))
Едвам успявам да си открадна по някоя минутка за блога...
Аз за това оставям почти винаги края отворен, всеки да се опита да допише историята, така, както му харесва.
2. Нещо релаксиращо!
3. Илиада - изложба 2008
4. Важно е да се знае!
5. Нещо и за стомаха!
6. Знаците на съдбата
7. Нещо за оправяне на настроението
8. Хармония с вселената!
9. Мъжът и жената "интимно"
10. 58 руски "мъдрости" поднесени от Янчев
11. Харесва ми безидейноста
12. Славунчо - нов дом
13. МОЖЕ ДА МЕ ВИДИТЕ ТУК
14. злото ми куче
15. още една отлетяла птичка
16. Купон до дупка
17. Песен
18. Наръчник за блогери
19. Законите на Мърфи
20. "Котарашки истории"
21. Рошавите мисли на една чайка