Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2016 12:44 - СЕГА ПО КОИ ПЛАНИНИ?
Автор: planinitenabulgaria Категория: Забавление   
Прочетен: 5705 Коментари: 2 Гласове:
14

Последна промяна: 24.01.2016 16:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                          А  СЕГА  НАКЪДЕ?

 

    След почти месец и половина задачи отново имах възможност да посетя планината. Два пъти бях на Витоша, като първият път това, което видях много ме натъжи. Поне 10 години не съм бил на Витоша, макар преди около 40-50 тя няколко години да заемаше важно място в планинските ми изяви. Там спортувах, учех се да ходя по морени, карах ски, но не бях добър скиор. На ските гледах като на средство за навлизане в планината през зимата. Исках да съм в добра форма заради ориентирането ми към Рила и Пирин по онова време. След тези две велики планини  рядко посещавах Витоша, бих казал облигатно – да заведа някого или като резервен вариант на провален друг тур. Витоша не остави някаква съществена следа у мен като планина. Харесвах алпийската й част, от по-ниските етажи харесвах гората над Железница. Подстъпът от Драгалевци харсвах повече от този от Княжево. Впечатленията са ми много лични, не са обективни. Изходната точка Княжево никога не съм харесвал, защото до пресичането на Беловодски път районът ми наподобява на гробищен парк. Нищо естествено няма там вече, всичко е наглАсено от парковите работници.

     Годините минаваха, упознах Рила и Пирин, влюбих се в техните алпийски пояси. От Пирин ми остана любовта към морените, които избирах за придвижване при маршрутите си и към скалите, от Рила – просторите и меките възвишения. Каменница в Пирин, Карагьола в Рила – това е моята мярка за красота.  Но взорът ми търсеше нови предели, двете големи планини Балкана и Родопа идваха на дневен ред. Упознах и тях, остана обаче още  малко от религиозните светилища на траките по Източни Родопи. Отделните светилища, комплексите от светилища по Долините на царете – това е нещо много велико, излъчващо много енергия. Програмата продължи години. По Балкана беше много трудно, там съм си рискувал живота. И след тези планини не спрях. Сега като се замисля, къде ли не бях! В ума ми внезапно се появява Широката планина с карстовите си скали до Белоградчик, селото й Смолско, където селяните са направили музей на техен съселянин, шеф на митниците - голям джумбуш. Едни планини обикнах, чувствам се като част от тях, други останаха студени към мен, или пък аз към тях. Три пъти изминах прехода от Тимок до Черно море, също и този от Гоце Делчев до Ивайловград, от Ком до Безбожка Тумба. Планините в България свършиха, дойде ред на планините български извън България. За осем години упознах и тях, но те всичките се оказаха от типа силни за мен. Много интересно:

    Някъде съм, чувствам привличане мужду мен и планината, след като отходя от нея при случай отивам отново натам и продлъжава да ми се ходи из нея. В това отношения трябва да съм много благодарен на случая, а може би и на Бог, че където живея просто съм обкръжен от планини, изключително силни за мен. Посочвам тази на първото място,  Софийския Балкан, който по площ е по-голям от Витоша, а в този списък имам още поне пет планини. Направо под носа ми, а съвсем до мен – маршрутки и Централната ж. п. гара.

    Достигнах вече възраст, на която се оценявам за доста „голям” и поради трябва да полагам грижи да подържам формата си. Останал свободен след Америка, реших да се поразходя, защото за пролетта намислям разни програми. Първата ми разходка бе на Витоша, като тръгнах от Княжево. Тъжна бе тази разходка, защото ми напомни за един много труден етап от живота ми. Тъгата се усили от това, което видях – хижи, градени от майстори каменари и почивни домове, ограбени, тънат в разруха. Вероятно са били са купени от мутри по 1 лв. със задъланията за да ги препродават - такава бе схемата при смяна на собствеността им /б. м. на грабежа/. Усещането ми за гробище сред тези рущащи се красиви каменни сгради от владайски сиенит стана още по-силно. Защо трябваше да се съсипва това божатство? Толкова труд, така тежка е работата на каменарите и зидащите декоративните каменни стени, сводове, колони. И това премина в ръцете на мутрите, машите в началото на „прехода”, зад които се криеха тези, които днес наричаме задкулисници, а тогава – хората от ДС.

   Втората разходка реших да направя като прехвърля планината от Княжево до Драгалевци през Черни връх. Прекрасно бе след Златни мостове и особено след х. Кумата. Какво богатство за софиянци е тази планина. За всеки сезон тя предлага поддходящ за него определен височинен пояс. Наближавайки Черни връх започна да ме обхваща безпокойство, после си обясних защо. Преди големи емоции в душата на човека, в него несъзнателно текат процеси, които да го подготвят, за да не експоадира някой негов важен орган – сърце, мозък.

    И така – ето ме на Черни връх, времето е разкошно. Рила от север разкрива прелестите си. За такива като мен обаче картината от планини е по-пъстра. В дясно от Рила виши снага по-малка нейна посестрима, Осоговската планина. Още по-в дясно се издига красавицата Бясна кобила, различима по телевизионната си кула. Следва Руй планина с двата си върха, левият от които е по-нисък. Следващите планини – Гребен, Влашка и Видлич са различими само от специалист, като ориентирът е наподобяващата на купа сено Сува планина зад тях в Сърбия. Още по-надясно следва нещо велико, вижда се най-високият връх на Западния Балкан, Миджур. Следват Копрен, Мучибаба, Ком, Тодорките, Чукавата, Мургаш и така чак до вр. Амбарица, след който повече не се вижда.

    Ето защо приближавайки Черни връх започна да ме обвзема притеснение. Не само тук, където и да се кача и да се огледам, стигам до извода, че всичко вече ми е познато, планините на България съм ги свършил. Дори и тези извън България. Само че който веднаж е обикнал планините става зависим от тях, те присъстват непрекъснато в него както вирусът на Маркс в органиизЪма на комунистите. Разликата е, че вирусът се предава по наследство по низходяща линия и децата се раждат също заразени /б. м. доживотно увредени!/, а обичта към планините е дар Божий. Аз възблагодаря за този дар. Само че ми се ходи още по планинте, още много, но /на/къде?

    Размишлявайки и въртейки се в кръг на слънчевия Черни връх стигнах до извода, че човекът на 70 е като жената на 40. Понеже жената е много по-сложно създание от човека, ще обясна промените, които започват с туриста след 70 сравнявайки ги промените, които се случавт на жената след 40.

   На 40 дамите вече са поотгледали децата си, грижите по тях не че са по-малко, но някак по-канализирани са. Поради това за първи път в живота й на жената остава малко лично време. Пооглежда се тя, убеждава се постепенно, че „става” повече от 20 годишните гювендета, а далеч ги надвишава и по разум, кръвчицата й кипва, нивото на естрогена й върви експоненциално нагоре и достига нива, които променят излъчването и поведението й. Тя все повече занаподобява на девойка – жената на 40 още не осъзнава, че тя прекрачва прага на възрастта, която специалистите наричат променлива, която ще присъства в живота й и ще определя поведението й в значителна степен през следващите 15 години. Прехващайки това нейно състояние съвсем неосъзнато мъжете започват да я заглеждат, да я задяват, като възрастовата им група е в доста широка гама – на долната граница са ученици от V клас, горната не е ограничена. Извършва се взаимодействие между полетата на излъчване, следва процеси на поляризиране,  жената ги прехваща и започват размисли:

   Не всички мъже само пият бира, както нейния, не всички мъже играят чалга, четат весницитееТелеграф и Позвънете, както нейния, не всички мъже са глупави, както нейния, когото тя обгрижва вече 20 години. Дали тези различни мъже са у ред? Оказва се, че е така и дори повече. И в главата на жената се прокрадва първата мисъл за извънбрачна връзка. В началото неосъзнато, после все по-настоятелно тази мисъл става основната при нея, дори децата остават на по-заден план за някое време. Ама как така, ами ако попадна на говедо или подляр, който да ме рекетира, да навреди на семейството ми или в работата ми? Тези неща са възможни поради липсата й на опит, а опасенията пред една реално извънбрачна връзка са дори по-силни отколкото при първата връзка с мъж, защото сега е доста по-сложно. Връзката може да донесе на дамата както неприятности или абсолютно нищо различно от ежедневието, така и да й послужи като трамплин в духовното й извисяване, за по-сериозно проглеждане в заобикалящия свят, стремеж към по-съвършенна изява в живота. Възможни са и промени в работата в резултат на мисленето на една вече съзрявяща като човек жена. Освен пиене на бира, четене на вестницине на Дялан/ият с брадва/ Пеевски и игра на чалга, светът има и други страни – природните красоти, музиката, още много, пепознати страни на живота. Животът е красив ако човек сам желае това и се стреми към тази своя цел независимо от личното обкръжението или надстройката.

    И аз, от висотата на моите 70 /и отгоре/,  разконцентриран като жените, прекрачващи прага на променливата си възласт, стоя на Черни връх и се питам: А сега накъде? Завършил с прозата – упозаването на планините на България – сега може пък да навлеза в поезията им. Но как?

   И ето какво направих:

   Не успокияващ се от тази природна красота около мен, която съзрях от Черни връх, включваща Бясна кобила, Руй и към 200 км. от билото на Балкана взех един влак и се изкачих на едно от любимети ми места, вододелния рид между реките Батолова и Зимевишка. Това разстояние е на около 15 км. от гара Церово и комай в тази зима и сняг е единственото достъпно поради разчистването на пътя от снега. Мястото се пада в Понор планина, една от силните за мен. Тръгнах при минус 19, горе бе слънчево и топло, вероятно малко над нулата, без никакъв вятър. Останах дълго и пак се размислих. Бидейки на Черни връх се чувствах там като гост, тук се чувствам като у дома си. Много пъти съм минавал от тук, все съм спирал, не мога да се нагледам на Врачанската планина, на Гарвана, Яворец и Издремец, на вр. Булата - символът на Понора.  

   Но… Поглеждам си часовника, изразходвал съм си лимита от време до следващия влак с пет минути повече, на връщане трябва да го наваксам. И пак без решение се връщам, но имам предвид нещо – бих го нарекъл „хипотетична фикция на концепция за туристически изяви 2016”.  

   Още веднаж се убеждавам, че разлика между един човек на 70 и една жена на 40 в поведението им почти няма. Стремежът само е малко различен, но той е хубав стремеж. Има ли стремеж, животът продължава, макар голяма част от него да е премината. Различни са обаче сроковете при човека на 70 и при жената на 40 – първият не е определен, а вторият продължава точно 15 години. Ако напредна още по отношение на „големината” ми, може пък да направя още един паралел между тях след години, при който ще изтъкна новите моменти. Жената е много велико нещо и човекът осъзнато или подсъзнателно цял живот се учи от нея или се сравнява с нея.  Ще се покача отново на някой обгледен връх да огледам обходеното от мен, вълнението ще роди в мислите ми друго писание. Казвал съм, планината освен извор на сила е и извор на вдъхновение.

    Идва пролет, приятна разходка по планините.

image 




Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Поздрави, Коста!
29.01.2016 11:41
Желая ти здраве и нови сили, за да продължиш планинските си пътешествия.

А с теб -и ние.
цитирай
2. batogo - !!!:))) Поздрав!
04.02.2016 10:12
Много качествени размисли за планинската и човешката природа...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12180371
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031