В последните години, за мен времето не върви, а тича. Имам чувството, че с всяка изминала година усилва хода си. Сякаш бърза да стигне финалната линия....
Нещо съм меланхолично настроена, Нетипично за мен...С наближаването на рождения ми ден, меланхолията ми се засилва. В умът ми се въртят изминали събития и хора. Правя опити за равносметка на живота си до тук. Какво съм постигнала, какво не съм... Струвало ли си е всичкото това бъхтане?
Определено с две неща мога да се гордея. Моите двама сина. По моя преценка успяхме да ги отгледаме и възпитаме добре. Може и да съм предубедена, все пак мои деца са, но определено ми харесва това, което виждам. Вече са поели своя път и се справят сами с живота. Е, още не са създали семейства и не са ме дарили с внуци, но се надявам и това да стане.
Имах късмет да пообиколя и видя доста страни, да се запозная с различни хора, да видя свят. Струваше си. Не напразно се казва „каквото видиш – това ти остава”. Материалните неща са важни, но не са всичко, заради което си струва да се живее. Важни са преживяванията и емоциите. Поне за мен е така. Някой може да ми възрази – широко и е около врата, за това ги говори тия. И ще е прав и няма да е. Въпрос на разбиране, на вътрешно усещане, на степенуване на приоритетите. Всеки човек е различен и по различен начин възприема света и нещата. Колко скучно щеше да бъде, ако бяхме еднакви. Нямаше да има емоции, нямаше да има скандали, но нямаше да има и приятелства и любов. Все едно щяхме да живеем в свят, в който съществува само един цвят. Дали ще е сив или червен, син или жълт, зелен или черен е без значение. Не мога да си представя всичко около мен оцветено в един един единствен цвят.
Ей такива едни объркани мисли се въртят в главта ми. Прескачат се една друга. Мисля си за едно, после изведнъж се сещам за друго... Объркана работа...
Да минава по-бързо това настроение, че сама не мога да се понасям....
Просто в момента съм в някакво шантаво настроение, явно...
Ноември си е такъв -меланхоличен. И на мен ми действа така...
А иначе поздравления за отчетеното от теб- добра работа си свършила през живота си, децата - това е най-важното, което оставяме след нас и трябва да е читаво... Това е истинският тест за един родител и човек!
Поздрави и почвай да пишеш пак от ония готини разкази, свързани с нещата от живота
Иначе си права за децата, най-големия успех и падение човек изживява чрез тях.
Да, тъжно и меланхолично звучат повечето неща от живота ни...
Годините нямат значение.
Има млади момичета и момчета, които пишат и имат излъчване на столетници!!!
Не можем времето назад да върнем
в живота няма чернова,
не е като сгрешената задача -
да изтриеш и отново да решиш...
това, което случва се е твоята съдба!
А на тоз,който реши,че ти е широко около врата-да разшири и около собствения си/само тоз,който не е опитал, не е наясно що за ад е началото/:)
С южна топлина:)!
Днес вече малко ми мина калпавото настроение!
Поздрави и усмивки!
2. Нещо релаксиращо!
3. Илиада - изложба 2008
4. Важно е да се знае!
5. Нещо и за стомаха!
6. Знаците на съдбата
7. Нещо за оправяне на настроението
8. Хармония с вселената!
9. Мъжът и жената "интимно"
10. 58 руски "мъдрости" поднесени от Янчев
11. Харесва ми безидейноста
12. Славунчо - нов дом
13. МОЖЕ ДА МЕ ВИДИТЕ ТУК
14. злото ми куче
15. още една отлетяла птичка
16. Купон до дупка
17. Песен
18. Наръчник за блогери
19. Законите на Мърфи
20. "Котарашки истории"
21. Рошавите мисли на една чайка