Запозна се с него случайно. Нямаше навик да обръща внимание на посетителите в офиса, но нещо в него и направи впечетление. Струваш и се, че го е виждала и преди, при други обстоятелства, изглеждащ по друг начин. Започна да го оглежда по настойчиво, но не си спомни нищо. Забелязал погледа й, той се усмихна , и кимна с глава. Все едно наистина се познаваха. Дали не съм го срещала наистина? Запита се , но веднага отхвърли тази мисъл. Имашеґдобра памет за лица, гордееше се с нея. Невъзможно бе да го познава. И все пак нещо я накара да попита.
- Познава ме ли се?
- Не, но сега ще се запознаем. Казвам се Виктор! –Представи се и и подаде ръка.
- Виктория – Отвърна му и двамата избухнаха в смях.
Така тръгна всичко. Почти месец излизаха заедно. Знаеше, че не е хубава, за това не се заблуждаваше. Интересна да! Но не и хубава. Знаеше, че някои се заглеждат по нея, но не си правеше илюзии. Виж приятелката и Лили, тя беше истинска красавица. До нея се чувстваше като грозното патенце. Въпреки всичко си оставаха приятелки. Лили беше вятърничава натура, може би от големият брой обожатели, които имаше се беше разглезила. В последно време нещо се бе кротнала, но при нея всяко нещо бе временно. И друг път се беше случвало.
Не искаше да го запознава с нея. Пазеше го за себе си. Допадаха си с него, разговорите им бяха интересни, а в леглото беше невероятен. Харесваше чувствто му за хумор, начинът по който я гледаше, изслушваше я, отговаряше й, караше я да се чувства нещо специално, наистина нещо специално!.Когато бяха двамата нищо друго нямаше значение. Все едно никой друг около тях не съществуваше. Май се бе влюбила?!. Отдавна не и се бе случвало. Не вярваше много в любовта. Бе се опарила веднъж. Тогава негодникът след като я накара да го обича повече от себе си, призна, че харесва Лили. Искал да се доближи да нея и тя била средството за постигането на тази цел. Плака много, проклинаше и него и приятелката си, нищо, че тя нямаше никаква вина за това. Още от ученическите години и се случваха такива неща, не беше за първи път. Лили я успокояваше, седеше до нея, слушаше всичките и неоснователни обвинения, вдигаше рамене, усмихваше се и я уверяваше, че никога не би взела неин приятел. Въпреки това не искаше да рискува. Улесни я и това, че приятелката и имаше нова любов, явно най-накрая наистина се бе влюбила?!. Разменяха по някоя дума по телефона, нямаха време за повече. Всяка бе заета със своите си грижи, да се срещнат и наприказват, като че ли и двете нямаха желание.
Трябваше да замине в командировка. Отдавна шефовете го бяха планирали. Отиваше на международен панаир в Германия. Това въобще не я зарадва. Не искаше да се отделя от Виктор. Цяла седмица далеч от него, кой знае какво можеше да се случи. Не я успокоиха и уверенията му, че ще се чуват всеки ден, нали има SKYP, ако не могат да се чуват, ще си пишат. Въпреки всичко червеят на ревноста се промъкна в мислите и. Не искаше да се показва като ревнивка, каквато всъщност беше. Страхуваше се да не го загуби- очи които не се виждат се забравя – нали така казваха всички. Не я успокоиха и уверенията му, че ще я чака.
- Една седмица само, не е кой знае колко много. – Успокояваше я той. – Като се върнеш, ще те запозная с брат ми. Страх ме е ти да не се влюбиш в него и да ме зарежеш. За това до сега не съм ви запознал. – Шегуваше се.
Командировката се оказа такава, каквато очакваше. По цял ден висене на щанда.Опити да привлекат нови клиенти. Правене на кафе и всички други досадни неща, които влизаха в задълженията й. Вечер бързаше да се прибере.Отбиваше поканите на колегите да пийнат по нещо. Не я интересуваха и забележителностите на града. Имаше късмет в хотела им имаше интернет. Бързаше да включи лаптопа и чакаше да се свърже с него. Ако имаше късмет, и колежката с която деляха стаята бе излезла, си говореха, в противен случай тракаше по клавишите, докато тая досадница не кажеше, че и прече, не може да спи от тракането и е време да прекъсват. Дните пълзяха. Успя да купи някой друг подарък. Не забрави и Лили. Само веднъж успя да я улови да си поговорят. Размениха си на бързо най-важните новини. Наистина, както предполагаше, приятелката и се беше влюбила?! Само толкова успя да разбере. Увери я, че като се върне ще я запознае с него. Много щяла да се изненада. Това пък защо и го каза? Знаеше, че мрази иуненадите.
Най накрая дойде денят на заминавнето. Още само половин ден и ще го види. Ще разбере, наистина ли нищо не се е променило. Самолетът им имаше два часа закъснение. Като не върви, не върви. Ядосваше се и проклинаше късмета си. Моментът на срещата се отдалечаваше с още цели два часа! Времето се влачеше толкова бавно. Непрекъснато поглеждаше часовника, в един момент даже си помислил, че е спрял. Обявиха тяхният полет. Отдъхна си. Полетът и се стори безкраен. Никога не е бързала с такова нетърпение да се прибере в България. Имаше моменти в миналото, когато си мислеше, дали да не потърси работа на запад. Шансове за това не липсваха, но нещо все я спираше. Сега бе твърдо уверена, че е постъпила правилно. Самолета още не бе спрял и пбърза да включи телефона. Нямаше търпение да чуе гласа му. Отговори и веднага все едно я бе чакал. А може и наистина да беше така. Разбраха се, щом стане възможно да отиде в тях бил и приготвил изненада. Пак изненада, това я стресна и уплаши едновременно. Подсъзнателно изпита страх.. Сама не знаеше защо се страхува. Наложи си да не мисли. Каквото има да става, ще стане. Няма да мисля! Повтаряше си на ум. Нещо я човъркаше от вътре, но тя упорито му се противопоставяше. В къщи най-после малко се поуспокои. Разопакова багажа, взе си душ, облече набързо дрехите които беше приготвила и реши да тръгва. Искаше час по-скоро да се види с него. Намери време колкото да звънне на Лили, трябваше да си уговори среща с нея. Да и връчи подаръка и най-после да разбере нещо повече за новата и любов. Не успя да я открие, в къщи я нямаше, а от GSMa и се чу „Телефона на абоната не е включен” . Кой знае къде пак се е отвеяла?! – помисли си. Взе подаръка и побърза да излезе. Не и се чакаше автобуса и взе такси. Бързаше час по-скоро да стигне до тях, да го види. Залисана в мисли по него и предстоящата им среща, не усети, кога стигна до блока. Плати и с нетърпение изкачи стълбите до вторият етаж. Спря нерешително пред вратата и понече да позвъни. Хем и се искаше да го види, хем нещо я спираше да звънне...Постоя малко така и натисна дръжката, направи го несъзнателно, като че ли някой друг командваше действията и. Вратата се отвори, не беше заключена?! Пристъпи нерешително, какво толкова, така и тя ще го изненада. Отправи се към хола и през незатворената му врата видя нещо, което я стъписа! Разположени един до друг на дивана седяха Лили и Виктор и се целуваха....! Светът около нея спря да съществува. Гледаше ги и не вярваше на очите си... Кога се бяха запознали? Това ли бе изненадата му? Това ли беше новата любов на Лили? Защо я подлагат на такова унижение?! Обидата и жаждата за мъст, вече командваха действията и. Пристъпи решително и влезе. Не обърна внимание на засмените им лица. Не чуваше какво и казват. Искаше да си отмъсти!. Взе оставената на масата чаша и я изля без да казва нито дума върху двамата. Заприличаха и на мокри пудели. Гледаха я невярващо, и тя започна да се смее истерично. Смееше се а сълзи течаха от очите и. Не чуваше нищо. Смееше се и плачеше едновременно...Искаше и се да изчезне, да я няма тук, да се разтвори във въздуха и да престане да съществува... Почувства две ръце да я прегръщат отзад и стреснато обърна глава да види кой се опитва да я успокои. Неееее това не може да бъде вярно?!?! Прегърнал я здраво, гледайки я недоумяващо зад нея стоеше Виктор......?!?! Започна да мести поглед от единия към другия. Полудявам! Не може да е истина! Мислите и бяха прекъснати от познат глас, който чу да казва.
- Какво става тук?! Какво се е случило?! Брат ми, какво си и направил! Миличко успокой се! – мъчеше се да я успокои, и задаваше въпросите си един след друг без да дочака отговор....
Близнаци !!! Само това успя да помисли преди да се сгуши в него.
Усмихнат ден!
Весел ден.
Много усмивки, засмя ме и ме изпълни с настроение! :)))
И аз се забавлявах, докато го пишех.
Весел ден Хрис!
Браво !
Зашеметяваща си !!
Усмивки за теб!
26.05.2008 12:19
Ама точно си го описала, аз съм попадала на подобни истински истории...
:-)))
Цялата седмица да е весела!
Усмихна ме!
2. Нещо релаксиращо!
3. Илиада - изложба 2008
4. Важно е да се знае!
5. Нещо и за стомаха!
6. Знаците на съдбата
7. Нещо за оправяне на настроението
8. Хармония с вселената!
9. Мъжът и жената "интимно"
10. 58 руски "мъдрости" поднесени от Янчев
11. Харесва ми безидейноста
12. Славунчо - нов дом
13. МОЖЕ ДА МЕ ВИДИТЕ ТУК
14. злото ми куче
15. още една отлетяла птичка
16. Купон до дупка
17. Песен
18. Наръчник за блогери
19. Законите на Мърфи
20. "Котарашки истории"
21. Рошавите мисли на една чайка