Събуди се и погледна към него. Нямаше го. Пак се беше измъкнал без да го усети.Ядоса се. Много дълго продължаваше това. Вече втори месец, от както беше започнало. Прибираше се вечер късно. Казваше набързо някоя дума, извиняваше се, че е много уморен, хапваше каквото му сложи и лягаше. Понякога сядаше на дивана до нея, уж да погледат заедно телевизия, но неусетно заспиваше. Трябваше да го буди за да се премести в леглото. Нещо не беше на ред... Криеше нещо... Сигурна беше. Нещо ставаше... Никога не се бе държал така. Толкова години бяха заедно, толкова планове градяха за бъдещето, а сега, като че ли се бе отдалечил от нея. Дали не си беше намерил любовница? Отхвърли тая мисъл. Не, това няма как да е истина! В неделите си стоеше в къщи и се занимаваше с хобито...Ако си имаше друга, не би го правил?! Или пък това беше за да я заблуди? Не искаше да повярва , че подобно нещо може да се случи на тях. Знаеше хиляди истории, с други, но това, че и на нея може да и се случи никога не бе допускала.
Стана и започна някак механично се зае с ежедневните неща. Вършеше всичко по навик. Изми се. Облече се. Оправи леглото. Мина в кухнята и си наля кафе, той вече го беше направил. Защо не я бе събудил? Защо в последно време толкова малко говореха един с друг? Какво да направи? Работеша но мислите не и даваха мира. С кого да поговори и поиска съвет? Позвъни на синовете, но те и двамата, след дежурните „Как си мамо?”, „Какво правите ?”, „Всичко ли е наред при вас ?”, бързаха да прекъснат разговора. Разбираше ги, имаха си свой живот и семейства. Имаха си свои грижи, не искаше да ги товари и с нейните. Какво да направи? Усещаше, че от ден на ден нещата и се изплъзват. Не си го внушаваше. Или пък наистина само така и се струваше...? Защо не и казва, къде закъснява вечер? Беше го попитала в началото, но той само се усмихна и каза „Като му дойде времето ще разбереш”. Какво щеше да разбере, че си има друга, или че вече му е омръзнала? Втори път не посмя да здаде въпроса. Колкото повече мислише за това, толкова повече се убеждаваше, че трябва да предприеме нещо. Не няма да търпи повече! Още сега ще си събере някои неща и ще замине! Ще отиде някъде. Все ще измисли къде. Може да отиде за една седмица на баните. Защо да не го направи? И без това тази година не успяха да отидат. Ще му даде да се разбере! Ще замине без да му се обади! Нека се чуди къде е и да я търси. Като не и казва, какво крие и тя ще се скрие от него. Ако пък му е все едно, още по добре. Ще избегнат ненужните обяснения.
Започна да хвърля на леглото дрехи... Реши, че ще и потрябват някои документи и отвори чекмеджето, където ги държаха. Започна да рови и да преценява какво може да и е нужно, когато попадна на плик със стари снимки. Отвори го. Снимки от сватбата им. Снимки като бременна с големият син. Неговото изписване от родилният дом. Първя му рожден ден. Прощъпулника му. Малкият син. Още един рожден ден. Първият учебен ден. Кой беше това, малкият или големият? Прехвърляше ги една по една и си спомняше моментите, когато са правени. Колко щастие излъчваха лицата им. Това ли сме били? Боже колко сме се променили от тогава ! Разпръсна ги. Взимаше някоя и я гледаше дълго, дълго. Изживяваше отново и отново миговете запечатани на фотографската хартия.
Крайно време е да бъдат наредени в албум. Имаше такъв. Отдавна го беше приготвила, но все отлагаше. Залепи първата, тази от сватбата. После започна да търси следващата . Отне и доста време. Когато свърши, държеше в ръцете си целият им съвместен живот. Започна отново да ги разглежда и се разплака. Плака дълго. Плака за отминалите мигове. Плака за всичко хубаво което беше преминало. Накрая вече сама не знаеше защо плаче. Просто плачеше и не можеше да се спре. Със сълзите си отиде и обзелото я отчаяние. Не няма да оставя нещата така! Изпълни я решителност. Реши да поговори с него. Още довечера. Най-добре е да изяснят веднъж за винаги всичко! Започна на ум да провежда разговора. Задаваше му въпрос и сама си отговаряше. Задаваше следващият и пак си отговаряше. Увлече се в този „диалог”. Аз ще му кажа така, той ще ми отвърне така....Продължи дълго и в един момент усети, че прекалява. Наложи си да спре. Знаеше от опит, че нещата никога не протичат така, както си ги представяме. Не се самонавивай! Заповяда си! Повтори го няколко пъти! Без самонавивки! Изчакай!. Обмисли добре. Къде отиде самоконтрола с който толкова се гордееш?!
Довечера...! Довечера на всяка цена ще узнае какво става.
Няма ли край тоя ден? Кога ще дойде вечерта?!. През цялото време си налагаше да не мисли за предстоящия разговор. Беше се приготвила и чакаше. Страхуваше се от този разговор. Кълбо от нерви. Пренавита пружина, това представляваше, когато чу вратата да се отваря. Сега! Сега най-после ще разбере какво я очаква.
- Миличко прибрах се!.
Защо ли е весел? И защо се прибира толкова рано? Не нямаше да го пита. Страхуваше се от отговора. Не отиде да го посрещне, както правеше обикновенно.
Мълчеше и чакаше. Чакаше го той да заговори пръв. Престори се на заета. Стоеше пред печката и бъркаше яденето. Така имаше оправдание да не вдигне поглед. Не искаше да го погледне в очите.
Нищо не забелязал , приближи се, целуна я по бузата. Прегърна я и възторжено заяви.
- Най-после успях! Другият месец заминаваме на екскурзия. Тази за която толкова си мечтаехме едно време. Ще пътуваме с кораб. Две седмици само двамата. Наложи се да поработя малко повече извънредно, но успях да събера парите! – заяви с приповдигнат тон. Изговори всичко, като скоропоговорка. - Не се ли радваш? – изгледа я с очудване. Бе очаквал друга реакция.
- Защо не ми каза? – само това и дойде на ум.
- Исках да те изненадам. Нали днес е годишнината от сватбата ни. Не съм я забравил.Това е моят подарък за теб.
Тя я беше забравила?! Каква каша! Каква фатална грешка щеше да направи?!Дали да му признае? Беше си въобразявала толкова много и различни неща.... Закле се на ум, никога да не прибира албума със старите снимки.
Питър Андре раздаде хиляди автографи вър...
Новият албум на Rampart излиза на 20 Окт...
приятен разказ, Кроти :))
Щастието , което цял живот търсим а то до нас тихо и вярно и обично...
СТРАХОТНО ПИШЕШ !
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Моя не си го давам!!!
2. Нещо релаксиращо!
3. Илиада - изложба 2008
4. Важно е да се знае!
5. Нещо и за стомаха!
6. Знаците на съдбата
7. Нещо за оправяне на настроението
8. Хармония с вселената!
9. Мъжът и жената "интимно"
10. 58 руски "мъдрости" поднесени от Янчев
11. Харесва ми безидейноста
12. Славунчо - нов дом
13. МОЖЕ ДА МЕ ВИДИТЕ ТУК
14. злото ми куче
15. още една отлетяла птичка
16. Купон до дупка
17. Песен
18. Наръчник за блогери
19. Законите на Мърфи
20. "Котарашки истории"
21. Рошавите мисли на една чайка